Тъмна гадна мрачна ветровита студена (и квато още отрицателна друга) нощ се стели над София...Няма никой по улиците..Само един човек върви забързано занякъде. Изведнъж изскача крадец, настига човека и му вика:
-ДАЙ СИ ПАРИТЕ!
А човека:
-Абе ти знаеш ли кой съм?! Аз съм министъра на финансите...
Крадеца:
-...в такъв случай...ДАЙ СИ МИ ПАРИТЕ!
Той не беше мутра, просто носеше огромни златни ланци. Ама не защото беше някакъв позьор. Ланците му бяха много необходими. Когато колата му закъсаше на някоя софийска улица в снега, той ги сваляше от врата си и ги поставяше на гумите.