Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 15°
Затворник разсъждава: "Странна работа е това законът… Откраднах един хляб и ме осъдиха, и сега какво - всеки ден ми дават по един хляб безплатно."
Подсъдими 3,375 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пернишко божество с четири букви – „GOLF “. На един кораб работел фокусник. Понеже пътниците всеки път се сменяли, той си правел все един и същи фокуси. За негов лош късмет, капитанският папагал бил гледал предостатъчно пъти неговите представления и знаел всичките тайни на фокусите. По време на всяко представления му развалял шоуто с подвиквания от рода на:"Крие дама пика в джоба на панталона си!", "Това не е същия цилиндър!", "В кутията има дупка!". Фокусникът се сърдел, но нищо не можел да направи, все пак бил капитанския папагал. Веднъж обаче претърпели корабокрушение и оцелели по чудо само фокусника и папагала, и останали на някакви останки от кораба. Фокусникът постоянно гледал злобно папагала, който пък постоянно фокусника. Накрая, след седмица папагалът не издържал: - Добре де, добре, предавам се! Къде е кораба?! - Майка ти няма никакво чувство за хумор. - Как разбра, скъпи? - Писах й преди седмица, че ще ми баде приятно, ако ни гостува. - И какво толкова? - Ами тя взе, че се съгласи, току-що ми каза по телефона, че пристига утре! Първа брачна нощ, мъжът съблича жената. В този момент се чува адското думкане по вратата. Мъжът отваря и вижда как влизат четерима души с ковчег на рамо. Влизат, правят една обиколка на спалнята и излизат. Мъжът викнал след тях: - Простаци, кво правите ве! Как може такова нещо, кви са тия трупове? А те му викнали от стълбите. - Извинявай бе братче, ама в коридора не можем да го обърнем! Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!