Четвъртък, 17 септември 2026
|
Смолян
15°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
На първи януари 2010 година: -Здравей комшу! За две години!! -Как така две? -2012...
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Подсъдими
Затворник разсъждава: "Странна работа е това законът… Откраднах един хляб и ме осъдиха, и сега какво - всеки ден ми дават по един хляб безплатно."
Подсъдими
03.10.2017
3,375 прегледа
Следващ →
Още вицове
Пернишко божество с четири букви – „GOLF “.
На един кораб работел фокусник. Понеже пътниците всеки път се сменяли, той си правел все един и същи фокуси. За негов лош късмет, капитанският папагал бил гледал предостатъчно пъти неговите представления и знаел всичките тайни на фокусите. По време на всяко представления му развалял шоуто с подвиквания от рода на:"Крие дама пика в джоба на панталона си!", "Това не е същия цилиндър!", "В кутията има дупка!". Фокусникът се сърдел, но нищо не можел да направи, все пак бил капитанския папагал. Веднъж обаче претърпели корабокрушение и оцелели по чудо само фокусника и папагала, и останали на някакви останки от кораба. Фокусникът постоянно гледал злобно папагала, който пък постоянно фокусника. Накрая, след седмица папагалът не издържал: - Добре де, добре, предавам се! Къде е кораба?!
- Майка ти няма никакво чувство за хумор. - Как разбра, скъпи? - Писах й преди седмица, че ще ми баде приятно, ако ни гостува. - И какво толкова? - Ами тя взе, че се съгласи, току-що ми каза по телефона, че пристига утре!
Първа брачна нощ, мъжът съблича жената. В този момент се чува адското думкане по вратата. Мъжът отваря и вижда как влизат четерима души с ковчег на рамо. Влизат, правят една обиколка на спалнята и излизат. Мъжът викнал след тях: - Простаци, кво правите ве! Как може такова нещо, кви са тия трупове? А те му викнали от стълбите. - Извинявай бе братче, ама в коридора не можем да го обърнем!
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!