Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 15°
Изписали двама луди от лудницата, но ги пуснали на изпитателен срок. Казали им: - Даваме ви един месец пробен срок. Ще живеете в една квартира и ще се наблюдавате един друг. Ако някой забележи, че другият полудява - веднага да ни се обади по телефона да дойдем да го приберем. Настаняват се те, живеят си. Една вечер обаче единият застава до главата на другия, вдига ръце нагоре и казва: - Аз съм нощна лампа! Другият решава да го издаде на лекарите. Вдига телефона, обажда се: - Тука тоя се е побъркал, виснал ми е над главата и разправя че е нощна лампа. - Добре, ще дойдем утре да го приберем. - Ама как утре, сега елате! - Късно е, лягай да спиш и на сутринта сме при тебе. - Как да спя на светло бе?
Луди 5,312 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една жена празнувала своя петдесет годишен юбилей - гости, ядене, пиене... Обичайните неща. Съпругът и вдигнал тост: "Вдигам тост не за твоите 50 год., на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 год., на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 год., на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 год., на които бе като сочна праскова!..." Гостите онемели притеснено... Рожденничката се изправила с чаша в ръка: "Вдигам тост не за моите 17год., на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 год., на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 год., на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 год., на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!" Из ученическо съчинение: "Живея с майка си и баща си, който е починал." Тя: - Целият ми живот съсипа! Той: - За теб всичко, както поискаш..ще съсипя! - Извинете, случайно да сте от София? - Не. - А познавате ли баба ми? - Не, защо? - Просто разказвате същите вицове, който съм слушал от нея преди четиридесет години. Защо умирам да живея, когато живея за да умра?