На Иванчо една вечер му се наложило да остане да спи в на Марийка баба й. Когато станало време да си лягат бабата сложила между Иванчо и Марийка една дъска и инструктирала Марийка каквото и да и казва Иванчо тя да отговаря “не бива Иванчо”.
Легнали те и минали не минали 10 минути и Иванчо подхванал:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и тази дъска да стои между нас?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка и така махнали дъската.
Минали не минали 10 минути и Иванчо пак:
-Марийке-бива ли двамата да сме легнали на леглото и ти да си облечена с дрехите?
-Не бива Иванчо-отговорила Марийка спазвайки думите на баба си.
На сутринта бабата станала и парвата и работа била да отиде да види как са спали децата вечерта. Видяла Марийка и попитала:
Бабче как мина снощи? , а Марийка отговорила:
-Бабо от това твоето „не бива, не бива”, Иванчо цяла нощ ми го набива.
Пациент влиза при доктора:
- Докторе, много ми е малка оная работа.
- Вземай тези хапчета по 2 пъти на ден!
Той решил по 4 пъти на ден. Влиза друг:
- Докторе, много ми е малка оная работа.
- Взимай тези хапчета по 2 пъти на ден!
Вторият решил по 8 пъти на ден.
След малко при доктора влиза един каобой:
- Докторе, много ми е малка оная работа.
- Взимай тези хапчета по 2 пъти на ден!
Каубоят решил да ги взема по 12 пъти.
След 10 дни тримата идват на контролен преглед: На първия оная работа му стигнала под коляното, на другия се влачи през крачола... Влиза каубоят и вика:
- Иха-а-а... Улавих три диви коня с него!
Мечти-и-и... (б.р.)