Ето как си представям кучетата, когато лаят през нощта:
КУЧЕ 1: ХЕЙ! Аз съм куче! Има ли други кучета наоколо?
КУЧЕ 2: Да! Аз също съм куче!
КУЧЕ 1: Супер! Аз съм куче и ям храна!
КУЧЕ 2: Аз също ям храна! Имаме толкова много общи неща помежду си!
КУЧЕ 1: Акаш ли? Аз акам!
КУЧЕ 2: И аз също!
КУЧЕ 1: Аз имам хора! Имаш ли хора?
КУЧЕ 2: Да! Имам! В момента спят!
КУЧЕ 1:Наистина ли?! Моите хора също спят!
КУЧЕ 2: Хайде да изпеем една весела песен за нашите спящи хора!
КУЧЕ 1: Хайде! Да започваме!
*започва адско виене*
Фелдшерът Моше отива при своя приятел, застрахователя Шмул.
- Шмул, приех православието.
- ???
- Отидох да лекувам попа, и той ме убеди.
- Чакай, и аз ще отида при него.
- Отивай.
След няколко дни Моше среща Шмул:
- Е, беше ли при попа?
- Разбира се. Застраховах го.