Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата:
- Защо си толкова отслабнала и болна?
- Не питай... Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това - да си толкова добре?
- Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение.
След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха:
- Какво става сестрице, нали ти дадох съвет?
- Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах.
- И какво?
- Ами как какво - сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Червената шапчица отива да види баба си. Но там вече е лошия вълк.
- Бабо, какви големи очи имаш.
- Това е, за да виждам по-добре моята внучка.
- Бабо, какви големи уши имаш.
- Това е, за да чувам по-добре моята внучка.
- Бабо, какъв голям iPhone имаш.
- Глупачка! Това е iPad по дяволите!