- Къде ли изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност.
- Е как, не знаеш ли... Купи си кола и след месец и половина почина.
- При катастрофа ли?
- Не. Умря от глад.
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли - на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
- Как си, Зайо, какво правиш?
- Добре съм Вълчо, ама се напуших.
- И какво усещаш?
- Ами нищо!
- Как така нищо бе, Зайо?!
- Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!