Четвъртък, 27 август 2026 | Смолян Незначителна облачност 23°
Жената на програмист му носи кафе. Той без да отделя поглед от монитора, взима кафето и отпива. Казва и: — Не мога да го пия без захар! — Знам, скъпи, – отговорила жена му. – Просто исках да ти чуя гласа…
Интернет и PC 3,801 прегледа
Следващ →

Още вицове

Старият Макдърмот е на предсмъртно легло. Жена му се доближава, за да чуе последните му думи: - Да знаеш, Макмилън ми дължи 13 паунда. - казва, задъхвайки се, Макдърмот. - Тъй, тъй, добре, няма да забравя. - му отговаря жена му. - А на Макинли дължа 10 паунда... - продължава Макдърмот. - Ей на, пак започна да бълнува! - си мърмори жена му. Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа. Пред вратата на болница стои интелигентен мъж с протегната ръка и табелка на врата:"Помогнете за операция". При него идва жена и казва: - Как не ви е срам! Това е държавна болница, и тук операциите са безплатни! Мъжът въздиша: - Това го знам много добре, и ме е срам даже, защото аз съм тукашния хирург. Младоженецът на сутринта: - А сега все пак ми кажи, мила: с колко мъже си била преди мене? Дълго тягостно мълчание. След половин час: - Извинявай, скъпа, обидих ли те? - Не, броя... Пратеници на остров Самос се явили пред спартанския цар Клеомен с цел да го привлекат за съюзник във войната. Произнесли дълга реч, за която Клеомен отговорил: "Не помня началото на вашата реч, затова не можах да разбера и средата й, но със сигурност не мога да се съглася с края!"
Реклама — Зона 3 (728x90)