Мъж е поканен на офицерски бал. Обикаля той между гостите с чаша бяло вино в ръка и си търси дама. Насреща му - възрастен генерал. Заприказвали се, харесали се, започнали дружески да се потупват и да смигат на жените. По едно време мъжът попитал:
- Слушай друже, а според тебе онази русата, която седи там в дъното на залата, може ли да духа?
Генералът с напета и бавна походка се отправил в тази посока, спрял пред дамата, разгледал внимателно лицето й, върнал се и казал:
- Може!
Мъжът отвел веднага мадамата в друго помещение, където били насаме и след като се върнал казал:
- Духа и още как, направо щеше да ме отнесе. Ами тази, с червената рокля пред нас, тя може ли?
Генералът отишъл при дамата, дълго и внимателно разглеждал лицето й, върнал се и казал:
- И тази може да духа!
Мъжът отново се убедил в съседната стая, че генерала е прав. Накрая попитал:
- Всъщност, би ли ми казал как така безпогрешно определяш дали една жена го може?
- Вглеждам се в лицето й. Има ли уста - значи духа!
Пътува Бай Ганьо в един кораб с английската кралица. По едно време откъм водата се чуват силни викове за помощ - английската кралица, докато си гледала през парапета на палубата и… паднала вьв водата. Изведнъж се чува шум от второ тяло, падащо във водата - “пльос” - и кой си мислите - Бай Ганьо. Спасил Бай Ганьо английската кралица, и веднага любопитни репортери го обиколили, и го попитали:
- Абе, Бай Ганьо, как ти най-смел от всички скочи във водата и спаси английската кралица?
А Бай Ганьо им вика:
- Абе аз, че съм си смел, смел съм си, ама само да ми падне тоя който ме бутна!