Организирано било състезание: който изпие 30 водки, ще спечели 100 хиляди долара. Дошъл французинът, пил що пил, стигнал 10 водки и паднал под масата. Американецът успял да изпие 15 водки и паднал под масата. Дошъл ред на русанка. Той изпил 25 водки и също паднал под масата. Седвал да пие Бай Ганьо. Пил, пил, изпил 29 водки и станал да си върви. Пресрещанали го журналлистите и го попитали:
- Бай Ганьо, как може да ви се опре само една водка и заради нея да изгубите такава голяма награда?
Бай Ганьо отговорил:
- Абе не е проблемът в едната водка. Мога да изпия още толкова, но ние, българите, си имаме граница: Пием до тогава, докато се насерем, после ставаме и си тръгваме!
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?