В една черна, черна галактика...
Около едно още по-черно слънце...
обикаляла една още по-по-черна планета.
На нея, на една абсолютно черна поляна....
седяли двама напълно черни хора...
Единия казал на другия:
- Абе, баджанак, май не требваше да ги палиме тия гуми...
Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.