На един кълвач му омръзнало да стои на едно и също място и
решил да смени обстановката. След неколкодневно летене
стигнал до гъста гора и кацнал на най-горните клони на
един бор.
"Гладен съм - помислил си той, - под кората на това дърво
може да има буболечки". Чукнал с клюн кората на дървото и
точно в този миг ударил гръм и разцепил бора от горе до долу.
Кълвачът се окопитил, оправил си разрошената перушина и
гордо изгракал:
- Не знаеш на какво си способен, докато не смениш обстановката!
Един човек излязъл на разходка и точно минавл през вратата, когато един глас в него се обадил:
- Спри! Опасност!
Човекът заковал на място и "прас", пред него се разбила саксия. Учудил се той и продължил. Като пресичал улица, вътрешния му глас пак казал:
- Спри! Опасност!
Човекът спрял и една кола профучала на сантиметри от него. Той казал:
- Кой си ти, че два пъти вече ме спасяваш?
- Аз съм твоя вътрешен глас.
- Ами можеш ли да ми се покажеш ей тука, на ръката ми?
И хоп-едно мъничко човече се появило на дланта на човека и казало:
- Ето ме.
Човекът го смазал бързо с палеца си и казал:
- А къде беше като се жених, бе?