Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 17°
Смолян България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва: - Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка. Англичанинът казал: - Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги. А българинът казал: - Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време.
Разни 2,767 прегледа
Следващ →

Още вицове

Въведохме ново правило в службата. Който изпсува на майка, слага 20 стотинки в касичка. Пристигаме една сутрин на работа. Един колега мълча, мълча, след което сложи 100 лева в касичката и ни разказа как изкарал уикенда с тъща си. Ние се спогледахме и се изръсихме по 20 лева за коментари! Ерудитът е човек, който винаги намира синоними, когато не знае как се пише някоя дума. На света има само ЕДНА жена, която е предопределила съдбата за теб, и ако не я срещнеш - си спасен. Пияница се прибира късно у дома. Жена му го чака с точилката: - Къде беше? - На гробищата. - Какво, да не е умрял някой? - Няма да повярваш направо... Там всички са умрели! Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: — Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: — Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? — Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?