Един мъж решил да се отърве от котарака на гена си. Сложил го в торба, закарал го на 2 км от къщи и го оставил там.
С леко сърце се върнал вкъщи. Какво да види? На изтривалката пред вратата седи котаракът, чака го и радостно мърка.
Мъжът побеснял. На следващия ден пак взел котарака и го отнесъл на 4 км.
Пак същата история: котаракът седи на прага и търпеливо чака. Мъжът си заскубал косите. Мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 10 км направо, 20 км наляво, 7 км на югозапад и 15 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал.
След два часа мъжът звъни на жена си по телефона:
— Котаракът вкъщи ли е?
— Да, скъпи, върна се преди пет минути, а ти защо питаш?
— Дай ми го изрода на телефона — изгубих се…
Гладен вълк броди из полето. По едно време вижда кон.
- Ще те изям!
- Не може - отговаря конят.
- Защо пък да не може? - пита вълкът.
- Защото съм кооперативен!
- Че на мен какво ми пука?
- Ами, ако изядеш кон на частник, той е сам. Ще те потърси малко да те убие и ще му писне. А в ТКЗС-то има 300 кооператори. Веднага ще те намерят!
- Имаш право - казва му вълкът.- А как ще докажеш, че си кооперативен?
- Ами на копитото имам печат, можеш да го видиш!
Минал вълкът отзад, навел се, за да види, а конят му теглил такъв къч, че се свестил чак след два часа. Конят, естествено, го няма, а главата му ще се пръсне. "И за чий се заврях да гледам - мисли си вълкът - като и без това съм неграмотен?"