Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с’я кат луд той броди.
Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.
Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?
На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с’я парички!
Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.
Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т’ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.
Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.
Колко хубаво би било ако живота протича наопаки. Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина... И всичко това - в първия работен ден.
Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.
После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности. Ставаш малко бебе. Влизаш обратно. Прекарваш последните си 9 месеца, плувайки в лукс с централно отопление, СПА център, руум сървис, при почукване по стената и накрая, свършваш като оргазъм...