из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
- Чапай, убих кокошка!
- Че как, нали нямаме патрони?
- С бумеранг!
- Че откъде го взе?
- До печката, имаше два.
- Ще ти счупя одеалото, оставил си ме само с 1 чорап!