Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 15°
В час по руски език учителката вдига Иванчо и го попитала: - Кто ето? И показала някакъв портрет. - Ето плешивой! - отговорил Иванчо. - Садис, двойка. - Как двойка бе, госпожо, да не съм го оскубал аз?! - попитал учудено Иванчо...
Иванчо и Марийка 3,662 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пътуват семейство индианци във влака. Мъжът-стария индианец казва на жена си: - Вождът е жаден! Жено, марш за вода! - Къде да я търся сега тая вода във влака? - попитала жена му. - Казах отивай за вода! Ще я търсиш и ще я намериш. Върви в края на вагона, там трябва да има. Става жена му и след малко се връща с една кана вода. Вождът пие и се успокоява. След малко обаче пак извиква: - Жено, отивай за вода! Жена му отива и пак му носи да пие. След известно време той пак я праща да му донесе вода. Тя обаче се връща с празна кана. Индианецът се мръщи: - Защо ти жено не носиш вода на вожда? - Защото някакъв бледолик си е събул гащите и е седнал върху кладенеца. Три вампира се съзтезават кой ще изпие повече кръв. Тръгва първия, връща се - цялата му уста в кръв: - Брех, от де намери толкоз кръв? - Оная къща виждате ли я? - Да. - Ей там... Отива втория, връща се, цялата му глава - оплескана с кръв. - Де намери толкоз кръв? - Еми онзи блок виждате ли го? - Да. - Ей там. Тръгва третия, връща се - от главата до петите в кръв. - Ехееее, от де намери толкоз кръв? - Ей оня камион виждате ли го? - Да. - Е, аз не го видях. Най-после се осъществи мечтата на Фидел Кастро: отправил се е на пътешествие по страните из света. При това сам и без охрана, За целта се е обръснал. - Скъпа, толкова те обичам? - Защо не си ми го казвал по-рано? - Откъде да знам, че ще спечелиш зелена карта. Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете ... - А мислиш ли, че шарана помни нещо?