Неделя, 6 септември 2026 | Смолян 13°

Разни

Моята изповед: Сьжалявам че баша ми не е мутра! Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна! Сьжалявам че нямаме SL-500! Сьжалявам че родителите ми са разведени! Сьжалявам че уволниха баща ми от работа! Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден! Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи! Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата. Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M! Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите! Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко! Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал! Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.! Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати! Сьжалявам че сьм се родила! Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Оценка 0 от 0 гласа
Самолет извършва принудително кацане в гъстите гори на Амазонка. Спасителен отряд е изпратен, да намери оцелелите пътници, да им занесе храна и медикаменти и да извика на помощ хеликоптери, които да ги спася. Спасителите търсили, търсили и накрая намерили падналия самолет. Приближават се към него и виждат следната картинка: един от пътниците седи на земята и глозга човешка кост, а зад него купчина от вече оглозгани кости. Мъжът вижда спасителите и горчиво започва да ридае: - Да, аз съм виновен. Ама, какво да направя, нали все пак трябваше да оцелея. Наложи се да изям всички останали пътници. Началникът на спасителния отряд гледа втренчено и успява само да каже: - Да бе, обаче самолетът падна само преди три дни....
Оценка 2.5 от 2 гласа