Човек вървял през пустинята без капка вода. Накрая видял един оазис и един змей до водата. Човекът събрал смелост и сили и започнал да се бие със змея. По някое време змеят го попитал: — Какво искаш ти, бе? — Да пия! – отвърнал човекът. — Ами пий бе, що се биеш?!

Две госпожици играят голф. Едната удря топката и с ужас вижда, как тя лети към една група мъже, играещи наблизо. Един от тях извиква, мушва си ръцете между краката, пада на земята и започва да се търкаля. Госпожицата притичва до него: — Моля да ме извините, аз без да искам… — Нищо, нищо, сега ще ми мине. — Дайте, да ви помогна! — Няма нужда, всичко е наред, ооо! — Аз съм доктор, мога да ви помогна! Девойката хваща мъжа за врата, разкопчава му колана, мушва си ръката в панталона му и започва да му масажира топките. — Е, как е, по-добре ли сте сега? — Ооо, да, наистина е много приятно, само дето палецът все още ме боли!

- Как прекара отпуската си на село? — Отлично. — Въздухът там сигурно е много добър? — Прекрасен! Напомпах си и четирите гуми на колата с него.

На Ванчо му вървяло адски в игрите. Пусне тото-шестица. Купи си билет от лотарията – печели. Писнало му един ден от тоя живот и отишъл за риба. И какво хванал? Точно така – златната рибка. Още преди да си е отворила устата, той ѝ казал: — Ааа, не! Нищо не искам – писна ми! — Не може така, трябва да измислиш нещо! – казала рибката. Мислил Ванчо и решил: — Добре – искам секс с индийка… И индийката се появила, като по филмите – с червена точка на челото. Нашият казал: — Ама с точки са само женените! А рибката: — Ами хубаво, изтрий я! Изтрил Ванчо точката и отдолу видял надпис: „Честито! Печелите апартамент в Люлин!“

Мъж и жена излизат известно време заедно. Когато стигнали до секс, жената казала на мъжа, че иска да му каже нещо: — Скъпи, аз от кръста нагоре съм като новородено. — Не се притеснявай – казал той. – Аз от кръста надолу съм като новородено. Жената си съблякла блузата и наистина – гърди почти нямала. Мъжът си събул панталона и извадил огромен член. — Какво е това? – възкликнала жената. – Нали каза, че си като новородено? — Ами то си е така – 51 см. и 3,5 кг – отвърнал й той.

Манго и Айше отишли на кино да гледат филма „Титаник“. В сцената когато кораба потъва Манго започнал да плаче. Айшето го попитала: — Защо плачеш да не ти е жал за хората. Манго казал: — Не ма, виж колко метал потъна.

Един човек корабокруширал на остров с туземци.Те го хванали и го завързали. На следващия ден го питат: — Унга-Бунга или смърт. На оня не му се умирало и избрал Унга-Бунга. Всички тоземци го оправили. На следващият ден пак същото. Корабокрушенеца пак избрал Унга-Бунга. На третия ден пак го питат: — Унга-Бунга или смърт. Оня не издържал и казал: — Смърт. — Ура, Унга-Бунга до смърт!

Върви слепият Джо из гра­дината си и събира ябълки. На­пипва ябълката с ръка, вдига я и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии гениталии. Слепият Джо пита: — Кой си ти? Тишина. Слепият Джо хваща гениталиите по-здраво: — Кой си ти? Отново тишина. Джо стиска гениталиите по-силно: — Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: -Аз! Джо стиска още по-силно: — Кой аз? Тишина… — Кой аз? – стиска още по-силно. — П-педро. — Кой Педро?! – стиска с две ръце Джо. Тишина… — Питам, кой Педро?! -и още по-силно стиска… — Н-немият П-педро…

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: — Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. — Тате, ама то бил много хубав този свят. — Ами хубав е. — Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? — Ех, какво да правим, сине, родина…

Пешо решил да се хвърля с парашут. Отишъл в базата и там започнали да му дават инструкции: — Значи, като се издигне самолета на 3000м височина – скачаш. После броиш до 10 и натискаш бутончето за отваряне на парашута. Ако не се отвори, броиш до 7 и натискаш резервния бутон. Когато се приземиш, долу ще те чака една джипка, която ще те върне обратно в базата. Качил се Пешо, дошло време да скача. Скочил той, броил до 10, натиснал бутона – парашута не се отворил. Броил пак до 7, натиснал резервния бутон – парашута пак не се отворил. Тогава си казал на глас: — Е сега, ако и джипката не дойде, ебати организацията!

Един човек влезнал в църква и видял, че никой не отива на иконата на дявола. Той отишъл там и запалил свещ. Дяволът му казал: — Ти дойде да запалиш свещ, никой друг не е идвал. За награда ще ти дам злато. Дяволът пуснал човека на една нива и му казал: — Там където отбележиш ще има злато. Мъжът се чудил с какво да отбележи. Взел че се изакал за да отбележи мястото. И след секунди се чуло: — Иванчо събуди се бе! Тук нещо замириса!

Един бездомник стои зад заведението „Св. Георги и змея“. Излиза сервитьорка и той я моли за храна. — Я, се махай от тука! – развикала се тя. Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново: — Извинете госпожице, а може ли да говоря с Георги?

Напет младеж се приближава до атрактивна девойка на бара и смело я пита: — Какво ще пиеш? Девойката бавно оглежда младежа от глава до пети, усмихва се доволно и му прошепва нежно на ухо: — Противозачатъчни…

Срещат се два комара и единия казва на другия: — Хайде довечера да ходим да ч*каме светулки! — Добре – съгласил се другия. Ходили, къде ходили на сутринта се срещат – единия комар с превързани крака. — Какво стана? – пита другия. — А, какво да стане, от светулка на светулка, та на горския на фаса…

Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. — Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: — Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята. — Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ — Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: — Знам… А аз съм шофьора!

Звъни телефона: — Ало? Не може да се обади Марийка, заета й е устата, като свърша ще ви звънне. Затваря телефона. Родителите му го гледат като гръмнати, а той: — Грешка беше!

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: — Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…

Стои един борец пред една баничарница, върти се и пуфти. Минало едно циганче покрай него … Бореца: Чшшшш, ела тука бе! Циганчето: Абе бате аре стиа бе. Б: Ела тука бе. Влезни ми земи една баница! Ц: Абе бате моля ти се. Б: Влезни ми земи една баница, ето ти 5 лв.! Ц: Абе бате стиа бе. Б: Влезни ми земи е`на баница, ето ти 5 лв. рестото за тебе! Ц: Абе бате ти не можеш ли да си земеш сам? Б: Три пъти влизам да си купя, тия ми дават оборота и бягат. Влезни ми земи една баница!

Пътник струпва багажа си за чекиране и казва на служителката: — Аз летя за Лос Анжелес. Искам този, правоъгълният куфар, да изпратите в Денвър, а двата кръгли да заминат за Сиатъл. — Но, господине, не можем да направим това… – отговаря служителката. — А защо не? Предния път можахте!

- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х*й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „А на х*я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката по география за чий х*й е дошла? — Аз попитах същото!