Четвъртък, 3 септември 2026 | Смолян 16°

Разни

Блондинка влиза в магазин за платове. - Търся червен плат, ама да е много готин. Продавачът: - Имам, имам - разгъва един топ червен плат - Този е супер, френски, много модерен и скъп. - А, не! Не точно такова червено, искам по наситено! - Ама, разбира се... ето този - разгъва друг топ плат - Този е американски, също много модерен и скъп... - Абе, този цвят е хубав ама, няма ли някой по грапав.... - Имам, имам - разгъва трети топ плат - Специално за вас, от Индия... Така продължава няколко часа, продавачът разгъва около 20 топа плат, докато блондинката не възкликва: - Ето това е! Точно това ми трябва! Продавачът: - А, много ли ще вземете? Блондинката: - Ами не знам колко, но ще ви обясня. Значи, купих аз на сина си едно плюшено кученце, а той, палавника, да вземе да му откъсне езика...
Оценка 0 от 0 гласа
Моше си купил крава за сто шекела от стар селянин. Селянинът му обещал да закара животното у тях на следващия ден. Дошъл както се уговорили, на следващия ден, но без кравата. - Извинявай, Моше, но кравата умря... - Жалко, но тогава ми върни стоте шекела! - Не мога, Моше, вече пропих и пропилях парите. - Добре, тогава просто ми донеси кравата. - За какво ти е умряла крава?! - шашнал се селянинът. - Ще я разиграя на лотария. - Как ще разиграваш на лотария умряла крава?! - Повярвай ми, мога да го направя... Просто на никого няма да казвам, че кравата е умряла. След месец селянинът случайно среща Моше: - Какво стана с моята умряла крава? - Разиграх я на лотария, както ти обещах. Продадох петстотин лотарийни билета по два шекела парчето и заработих 998 шекела чиста печалба. - И как - никой ли не се възмути?!! - Само този, който спечели кравата. Как се възмущаваше и как крещеше!... Даже се наложи да му върна двата шекела!
Оценка 0 от 0 гласа
Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...
Оценка 0 от 0 гласа