Понеделник, 7 септември 2026 | Смолян Слънчево 10°

Всички категории

Едно мутрафонче осторумно се обръша към друго: - Абе браточка, е сега ще ти задам гатанка и да видим дали ще я познаеш! - Кажи. - Я ми кажи кое е това, което е бяло, през зимата пада от небето и завършва на ОЧКА? Другото борче се замислило дълбоко, но все пак отговорът му бил: - Не знам брато, кАжи кво е тва! - СнЕг бе братОЧКА ! Ае сега ще ти задам отново да видим дали ще се сетиш! - Давай! - Я ми кажи кое е това, което е бяло, през зимата пада от небето и завършва на АХ?! - Не знам брато! - СнЕг бе браточка... нали ти казАХ!
Оценка 0 от 0 гласа
Ленинградчанин пребивавал дълго в Ереван и му се наложило да отиде на баня. Влязъл в общото помещение за мъже и пуснал водата. За зла участ по някое време изтървал сапунчето си: при падането му на пода всички разговори секнали, чувал се само шумът от течащите душове. Красноречиви мъжки погледи с нетърпение очаквали момента на навеждането. Но не би! Човекът настъпил сапуна с десния си крак и на заден ход се изнесъл до стената, където се навел. Къпането продължило, но съседът му по душ не издържал: - Извинете, вие откъде сте? - От Ленинград. - Не може да бъде! А къде сте научили техниката на безопасност?
Оценка 0 от 0 гласа
Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си. Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка. Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал: Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне. Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо. Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило: - Тате, тате моля те направи го пак!
Оценка 5 от 2 гласа
Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен. Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.
Оценка 0 от 0 гласа