Учителката дава задача да се напише изречение с думата „захар“. Малкият Иванчо пише: „Пия чай с лимон.“ — А къде е захарта? – пита учителката. — Разтворила се е…

Две мутри си вървели и на едната и се изакало птиче на рамото. Другата казала: — Да ти дам кърпичка? — Аааа, къде щи ходя да му бърша газа!

- Ало, такси! Свободен ли сте? — Не, госпожо, женен съм.

На бал с маски: — Не мога да се отърва от този. Лепнал се е за мен… — Само си свали маската, мила, и готово.

- Трябва нов хладилник да се купува! — Какво стана със стария, повреди ли се? — Не, няма къде повече магнитчета да слагам.

Три лястовици летели и си говорели. Първата: — Аз ще завия на ляво. Втората: — А, аз на дясно. Третата: — Еми аз ще ви последвам.

- Подсъдими, защо сте казали на нападналата ви банда, че не умеете да се биете и след това сте убили трима души? — Защото в специалните части ни учиха да убиваме, не да се бием.

- Докторе, мъжът ми не ме задоволява. — Ами намерете си любовник! След месец. — Докторе, вашият съвет не ми помогна: намерих си трима любовника, но мъжът ми продължава да не ме задоволява.

- Чу ли за смъртния случай след приемане на Виагра? — Да, един идиот взел 12 таблетки! — И какво е станало с него? — С него нищо. Жена му умряла!

Дама към собственик на куче: — Моля ви, господине махнете това куче от мене, вече усещам как ме полазват бълхи! Собственикът: — Рекси, ела тук, че жената има бълхи.

- Докторе, боли ме язвата. — Пиеш ли? — Па сипи!

Вкарват един в затвора, и адвокакът му казва: — След някой ден ще те измъкна, а дотогава запомни като те питат другите затворници за какво си да им кажеш, че си по член 114 алинея първа. Влязъл той, и веднага другите го питат за какво е, а той: — Член 114 алинея първа… Веднага се поотдръпнали от него, дали му най-доброто място, изпъляват му всички желания. След няколко дена, както му бил обещал адвоката го измъкнал. И попитал адвоката си: — А за какво е член 114? — „Изнасилване на едър рогат добитък със смъртен изход“.

- От днес ще смятаме с компютри! – казва учителката на първокласниците. — Супер! – радват се децата. — Така, кой ще ми каже, колко ще бъде ако се прибавят пет компютъра към дванадесет компютъра.

Прибрали се седемте джуджета вечерта и започнали: — Кой ми е ял от супичката? — Кой ми е нахапал хлебчето? — Кой ми е пипал лъжичката? И т.н. Седмото погледнало в креватчето си и казало: — Абе я гасете лампата да лягаме, пък утре ще се разправяме.

Възрастна госпожа нервничи преди полет: — Момче, нали ще ни свалите на земята благополучно? – пита тя пилота. — Естествено, Госпожо, досега не е имало случай да оставя някой във въздуха!

- С любовта е същото, като с гъбите. — В какъв смисъл? — Когато човек забележи, че е сгрешил – вече нищо не може да си помогнеш…

Във влака – французин, англичанин, циганин и българин. Французинът си отваря куфара, пълен с най-различни видове кашкавал, реже две парченца и изхвърля всичко останало през прозореца. Циганинът го пита: — Какво правиш, бе? Защо изхвърляш всичката тая храна? А французина отговаря: — В моята страна имаме кашкавал в излишъци. Англичанинът си взима раницата, пълна с пакетчета чай, приготвя си един и изхвърля цялата раница през прозореца. Циганинът, изненадан пак, го пита: — Ама защо изхвърли чая, бе?… — В моята страна има чай колкото искаш. Българинът се пресяга, вади от торбата питка, една буца сирене, 5 кебапчета и бутилка вино. Изпива и изяжда всичко до последната троха. Циганина: — Какво става, в твоята страна май нищо не е в излишък, а? Българинът хванал черньото и го метнал през прозореца…

Купувачът пита: — Добре, ясно ми е, че къщата е хубава. Но дали и кварталът е тих и спокоен? — Разбира се, господине! Миналия месец наоколо станаха две убийства, пет изнасилвания и десетина грабежа, и никой нищо не е чул!

- Къде ли изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност. — Е как, не знаеш ли… Купи си кола и след месец и половина почина. — При катастрофа ли? — Не. Умря от глад.

Съдията към обвиняемия: — Преди половин година ви осъдих за кражба на панталони, а ето, че отново сте тук! — Извинете, господин съдия, но няма панталони, които да траят вечно!