Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита:
- Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите?
- Логично, Петка - аз съм по-стар от тебе.

Чапай и Петка препускали на конете - гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне:
- Не издържам, ще се пусна!
- Трай, бе! Ще ни видят!
- Е, дай поне конят да пусна!

Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита:
- Чапай, кой номер ти са ботушите?
- Четирсе и две.
- А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!

В музея на революцията децата питат гида:
- Какъв е този скелет тук?
- Това е скелетът на великия герой Чапаев.
- А какъв е тоя малкия скелет до него?
- Това е скелетът на Чапаев като дете.

Седят Петка и Чапаев на една палма. Изведнъж към палмата се приближава слон и започва да я клати.
- Василий Иванович, може тук да му е гнездото...
- Ама че си глупак, Петка. Слоновете живеят в дупки.

Петка и Чапай бягали от белите. Достигнали една река и единственото спасение било да я преплуват. Петка се засилил да скача, но Чапай го спрял. Петка попитал:
-Какво има бе? Да не ти е омръзнал живота...

В банята Петка трие гърба на Чапаев:
- Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.

Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита:
- Къде е врагът?
- Зад нас.
- Тогава - напред!

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
- Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
- А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не...

Чапаев си води дневник:
Ден първи: Изгонихме белите от гората.
Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората.
Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората.
Ден четвърти: Дойде горския...