Котаракът Кънчо бил изпечен и опитен коцкар. Всички котенца все около него се навъртали и са били готови всичко да сторят за него. Останалите котараци само се облизвали и дерзаели. Един ден котараците се събрали и решили да го прецакат. Поканили го на купон. Напили го и го скопили. На другия ден котаракът Кънчо изчезнал. Няма го една седмица, две, три седмици. Не се появява един месец, три месеца. Котараците позавъдили по гадже, по две. Започнали да сменят и връткат между себе си котенцата. Настъпило блаженство за тях.
Не щеш ли на шестия месец котаракът Кънчо се появил отново и ги изненадал. Всички котенца си зарязали котараците и отишли отново при Кънчо. Пълен шах и мат. Котараците се събрали и отишли при Кънчо. Попитали го:
- Скопен си, не ти става, нищо не можеш да свършиш... Тогава защо си излязъл?
- Как защо? Излязъл съм да отказвам...