Започнали да събират доброволци за войната в Косово.
Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра:
- Жив ли съм?
- Да жив сте - отговорила тя.
- А цял ли съм?
- Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме.
- Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място.
Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала:
- Да. Всичко си е на мястото.
- А пише ли нещо?
- Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад".
Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца.
След като дошъл на себе си, тя го попитала:
- Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад".
- За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".