5 °C
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа: Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо: Мили ми принце, Всеки път, когато се качвам на ку- лата на нашия малък замък в минути на отмо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра- зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу- скам последното си писмо.Твоята Ане- тка повече няма да видиш и ще останеш с ху- бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж я в ръцете си! Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!
- В колко си лягаш? - Рано. - В десет вечерта? - В шест сутринта...