Днес се навършват 136 години от избухването от Априлското въстание.
Априлското въстание, избухнало на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица, е потушено с много кръв и зверства, но то предизвиква за първи път светът да обърне внимание на България. То е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева и депутати ще участват на 1 и 2 май 2012 г. в тържествата по повод 136-та годишнина от Априлското въстание в Панагюрище и местността "Оборище".
Честванията продължават в Клисура. На площад „20 април" ще се състои заупокойна панихида, след което ще се проведе и поетичния рецитал на актьора Георги Къркиланов. По традиция клисурци пресъздават и възстановяват моменти от Априлското въстание през 1876 година.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 - 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на Български революционен централен комитет, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. Показателен е фактът, че опитите да бъде организиран внос на оръжие от Русия са били възпрепятствани от императорското руско правителство, нежелаещо самостоятелно надигане на българите.
По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи. Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание.
От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост обясняват бързия му и кървав край. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Според исторически сведения жертвите на турската армия са около 70 000 души. Още преди края на въстанието руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души. Според археолога Николай Овчаров, загиналите са повече от 30 000 души.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава.
Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война.
