Този мост е почти същия, какъвто е бил преди 700 години. Векове, преди преди крак на европеец да стъпи в Перу. Същия, що се отнася до изработката му - той е от трева, наричана от инките Куоиа. Почти, защото тревата, използвана за ръчно осуканите въжета старее и подменянето е превърнато в ритуал. Година след година, от 700 години мостът К`есуачака се "изплита" наново от трева през втората неделя на юни.
Мостът прекосява 35-те метра над река Апуримак в Андите, на около 100 км от Куско. Водата под моста също играе важна роля при "изплитането" му. Там киснат въжетата, според древната техника.
Този е единствен по рода си, оцелял до наши дни от древната система мостове на империята на инките. Много подобни имало преди 5 века. Те били създадени по техника, която инките наричат Qhapaq nan. Всяко преминаване по тях било наблюдавано и контралирано. Когато преди 5 века инките трябвало да спрат Писаро, който напредвал към Куско, те унищожили моста К`есуачака. По-късно бил възстановен и така - до наши дни.
Хората от Андите са превърнали изработването на нови въжета и подмяната на старите в ежегодна традиция. Те събират и обработват тревата Куоиа, така както древните инки са правели преди столетия. Не е невъзможно да бъде построен модерен мост на това място, но чрез въжения К`есуачака местните отдават почит и честват своите древни предшественици инките. Година след година, на 3 900 м надморска височина в Андите.
Въжетата се правят от тревата Куоиа, която расте в Андите. |
Мира Захариева