Малко са положителните класации, в които България е на челните места. Едно от тези изключения е скоростта на интернет в страната. Голяма заслуга за това постижение е на бума на т.нар. LAN оператори, които използват локална мрежа, за да осигурят достъп до глобалната мрежа на своите потребители. Този подход обаче създаде истинска паяжина от висящи във въздуха кабели, които преминават от сграда на сграда.

Въпреки че още през 2005 г. тогавашният Закон за далекосъобщенията задължи доставчиците на телевизия и интернет да вкарат кабелите си под земята, и до днес голяма част от тях не са го направили. Причината - за да се случи това, те трябва да използват инфраструктурата от подземни шахти, които в по-голямата част са собственост на БТК. За тях обаче тя взима такси, определяни за доста високи от самите оператори. След няколко опита да се намеси в спора Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) най-накрая изготви финално споразумение с БТК за наемите, които да получава от операторите. То беше предложено през пролетта и окончателно е публикувано на 25 юли.

Вечният спор за цената

Според новите правила цената ще зависи от дебелината на кабела. Така по-дебелите медни кабели са по-скъпи от оптичните и коаксиалните (CaTV, които са за кабелна телевизия). За тях цената за най-тънките пада на 0.05 лв. на линеен метър, но ако не бъдат положени в защитна тръба, цената скача на 0.13 лв. "Това е правилната посока за намаляването на цените", коментира пред "Капитал Daily" Страхил Иванов, председател на Сдружението на независимите интернет доставчици и изпълнителен директор на "Спийди нет". Според него трябва да се прецизира допълнително стойността за наем при кабелите с различна дебелина.

Колко е наемът за месец винаги е била и продължава да е основната точка, по която се разминават драстично БТК и интернет операторите. Позицията на телекома е, че цената за наем трябва да е по-висока и да позволи възвращаемост на вече поетите инвестиции за подобряването на каналната мрежа. От компанията обаче не споменават каква е справедливата цена, поради това те се противопоставят на предприетите регулации и нови цени. Преди три години телекомът таксуваше отделните оператори между 0.20 и 0.27 лв. на линеен метър на месец. КРС се опитва от 2009 г. да наложи регулации на цените за наем, но от комисията се забавиха значително в налагането им и ги предложиха едва през февруари 2011 г. Те веднага бяха обжалвани от БТК пред Висшия административен съд (ВАС), като магистратите първоначално спряха мерките, които в крайна сметка влязоха в сила два месеца по-късно. Оттогава цената спадна на 0.16 лв. на метър. Интернет доставчиците очакват телекомът да подаде жалба и срещу последното решение на регулатора, което взима предвид дебелината на кабела.

Защитните тръби

Вторият голям спор между държавния регулатор и БТК е затова дали трябва да се наложи задължително изискване оптичните и други малки кабели да се полагат в специална защитна тръба. Тя има за цел да сортира по-малките жици на едно място и да ги отдели от останалите. От телекома са на мнение, че така ще се редуцира нерегламентираното използване на шахтите й, както и че ще се улесни подмяната им, ако се наложи. КРС предлагат използването на защитна полиетиленова обвивка (HDPE), която да защити при евентуалното им изтегляне. Според интернет доставчиците от техническа гледна точка това е напълно излишно, като същевременно ще увеличи разходите им. По думите на Страхил Иванов това ще удвои стойността на полагането на кабелите, защото HDPE покритието струва, колкото самата оптика.

Въпросите около БТК

БТК не е конкретизирала какви средства инвестира за подобряване и/или разширяване на пасивната си инфраструктура. В края на 2010 г. телекомът обяви своята програма за изграждане на оптична мрежа за доставяне на интернет. Той ще инвестира 600 млн. лв. в рамките на три години. От компанията обявиха, че в тази сума влиза не само изграждането на оптична мрежа, но част от парите ще бъдат заделени за подобряването и/или разширяването на вече съществуващата инфраструктура, включително и шахтите. Подробна разбивка какви пари за какво отиват, обаче от БТК не предоставиха. Друга въпросителна е и точно колко приходи компанията получава от даването под наем на своите подземни шахти. В консолидирания отчет за първото тримесечие на 2012 г. дружеството отчита постъпления от 34 млн. лв. по перото "Наети линии и пренос на данни". Не е уточнено дали тези постъпления са само от шахтите, или се включват и други източници. На годишна база приходите по това перо намаляват, като през същия период 2011 г. те са 36.45 млн. лв.