Вкусничко

Сандвичи със скакалци, супа от лигави водорасли, десерти с хрупкави крилца от ларви. Това са само част от храните на бъдещето, с които човечеството ще трябва да изгражда менюто си след 20 години заради нестабилните цени на стоките и шокиращо нарастващото население на Земята.

Водещи световни организации, включително ООН, правителства, Центърът по космически изследвания НАСА дружно са се заели да решат продоволствения проблем на човечеството, наемайки водещите специалисти.

За тревожната, но любопитна тенденция в кухнята, ни информира с обширен материал Би Би Си.

„Покачването на цените означава, че започваме да гледаме на месото в чинията като на лукс. Празнотата в нашите стомаси ще заменят насекомите. Те ще станат неизменна част от нашата диета“,  предупреждава Морган Гайе – специалист по храните на бъдещето.

Той е категоричен, че насекомите не отстъпват по хранителната си стойност и разнообразие на обикновеното месо. Те са и  чудесен източник на протеини. 

Предимство е огромното им разнообразие, 1400 от тях са годни за консумация. Плюс това не изискват грижи и не отделят вреднии емисии от газове.

Например щурците и скакалците ще бъдат използвани като основна субстанция на сандвичите

Холандското правителство инвестира колосални суми, за да намери приложение на насекомите в съвременната диета.

Вложени са над 1 милион евро за проучвания в тази насока и за изграждането на ферми за отглеждането на гадинки.

Голяма част от населението на света вече е включило в менюто си насекоми. Гъсеници и скакалци са на особена почит в Африка, осите са деликатес в Япония, щурците са сред кулинарните изкушения в Тайланд.

Но за традиционно гнусливите европейци и американци насекомите ще се нуждаят от по-представителен търговски вид.

„Те ще добият популярност, когато думата насекомо в кухнята бъде заменена с мини-добитък“, допълва Гайе, който е член на експерименталната общество в областта на храните.

Провеждащите експериментите вече имат добри постижения в неутрализирането на това как произхода на храната и нейната миризма влияят върху апетита.

Тепърва трябва да разширяват проучванията върху неприятния звуков ефект при хрупкането на черупките и крилцата на насекоми.

Чарлз Спенсър – професор по експериментална психология в Оксфордския университет, е установил, че вкусът на храната може да се промени и подобри чрез смяната на звуковата среда.

В Английските ресторанти вече е хит ястието от патица, наречено Звукът на морето, което се сервира с iPod с шум от морски вълни.

В началото на тази година холандски учени успешно произведоха месо по метода „ин витро“ или култивирано месо.

Те са отгледали мускулни влакна, използвайки стволови клетки, взети от крави, които се говори, че на външен вид приличат на калмари. Те са уверени, че до края на 2012 ще  създадат първия по рода си „епруветка бургер“.
 
Първият подобен проект за лабораторно месо е бил финансиран от НАСА с намерението да бъде изнамерена нова храна за американските космонавти.

Скорошно проучване на Оксфордския университет е установило, че отгледаното в лабораторни условия месо, което компенсира това от заклани животни, значително ще намалят емисиите на парникови газове. Освен това ще бъде решен и въпросът с търсенето на ливади за отглеждането на добитъка.

Водораслите пък може да са в дъното на хранителната верига, но вероятно в тях е разковничето за неутрализирането на недостига на храна.

Те могат да заситят хората и животните. Много учени твърдят, че биогоривата, получени от водорасли може да компенсират изкопаеми горива.