Учениците учат по трудни и неразбираеми учебници. Задачите и изискванията в тях не отговарят на възрастта и развитието на децата. Дискриминацията се среща не само в съдържанието на учебните програми, а и в невъзможността учениците да приложат знанията си. Това са изводи от изследване на Комисията за защита от дискриминация за "Стереотипи и предразсъдъци в учебниците, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование", съобщават "Сега" и "Дневник".
Силно дискриминираща е и училищната среда - не се зачита равното право и достъп до образование. Освен това училището не е безопасно място и много от българските училища не отговарят на нормите за безопасност и на хигиена, сочи още анализът на Комисията за защита от дискриминация.
Проучването е публикувано на сайта на комисията. То е проведено сред 980 учители и 135 деца от подготвително и основно образование.
Учебниците, учебният материал и помагалата са "сложни и неразбираеми за децата", смятат 87.3% от анкетираните. За 62% от учителите част от учебното съдържание е неактуално и остаряло, а 67% казват, че това, което преподават, е неприложимо на практика. Преподавателите по български език и литература смятат, че са най-засегнати – 42.6% от тях са убедени, че много често учебниците са със сложни и неразбираеми текстове.
Според учителите в прогимназията най-лошо е положението в съдържанието на учебниците по химия и физика – 36,8% смятат, че то не е съобразено с възрастта на децата. Близо 90% от младите учители са на мнение, че учебното съдържание е неактуално и остаряло (повечето от това учебно съдържание е на над 10 години), а за 4,4% такова е цялото. Този процент е много показателен, тъй като надхвърля пет пъти мнението на по-възрастните учители.
На въпроса кои са най-приятните и най-неприятни предмети в училище децата в предучилищна възраст отговарят почти еднакво: "Най-много ми харесва да си играем." Друго, което харесват, е рисуването, оцветяването, моделирането и танците.
Толкова категорично мнение от различни деца показва, че предучилищната подготовка в България е далеч от интересите на децата и изглежда, че по този начин усвояват много малко конкретни знания и умения.
В начална училищна възраст харесването или нехаресването на един или друг предмет зависи от учителя, който преподава.
Класацията от нелюбими предмети се води от българския език (над 50% от учениците). Дългите листовки, диктовките и преразказите изтощават децата. Една от причините за това е т.нар. подготовка за малките матури в четвърти клас или външното оценяване.
Другите нелюбими предмети са разказвателните – "Човек и общество" и "Човек и природа". Анкетата показва, че наразбираеми са някои уроци от типа "Тела и вещества", затрудняват многото дати и имена от история, големите текстове, които трябва "да се зубрят".
Много от децата се оплакват от математиката (пресмятането с големи числа, неизвестните и др.) Тези, които се справят, най-често вземат частни уроци. Това потвърждават наличието на дискриминация по възраст върху самите ученици заради сложните и неотговарящи на възрастовото им развитие теми и текстове, е извод от проучването.
Според заключенията от изследването училището не отговаря на потребностите на децата. При това не само в определена сфера, а във всички области.
Наскоро просветният министър Сергей Игнатов обяви, че учебниците по история са актуализирани като е добавен периодът от 2001 до 2012 година, в който влиза и управлението на кабинета на Бойко Борисов.
Учебниците обаче ще бъдат изцяло пренаписани едва след три години, защото нямало техническа възможност това да стане по-рано, стана ясно още от Игнатов.
В края на 2009 г. той заяви, че ще прочете всички учебници, защото има много оплаквания от учениците и родителите, че те са написани неразбираемо.
През 2011 г. Игнатов призна, че учебниците са неразбираеми, а издателите само преработват учебниците заради „бисери” в тях,
