Идеята за „раждане“ на динозавър по изкуствен път в съвременни условия е експлоатирана многократно. Някои са на мнение, че Джурасик парк е невъзможно да се случи в реалността, а други – напротив. Според тях е въпрос на време в лабораторни условия да бъде получен жив екземпляр на някой от видовете праисторически гущери. Американският палеонтолог Джак Хорнър, участвал в работата над филма „Джурасик парк“, възнамерява да направи точно това. Ученият дори твърди, че в този процес няма нищо сложно и обещава да го осъществи в най-скоро време.
Палеонтологът пояснява, че за възпроизвеждането на древния гущер ще бъде използвана „помощта“ на съвременните животни. „Ще вземем за отправна точка ембрион на кокошка и чрез методите на генното инженерство ще го накараме да се върне назад във времето, докато не получим динозавъра, който се крие в него. Първоначално това няма да е съвсем динозавър, но ще е същество, притежаващо много негови черти“, коментира ученият. Той допълва, че времето, което след това ще е необходимо за получаването на истински динозавър от това същество, ще бъде около пет до седем години.
Трябва да отбележим, че идеята за създаване на динозавър чрез ембрион на кокошка не е съвсем нова. За нея се заговори още през 2009 г., като един от учените, захванал се с нейната реализация, е Ханс Ларсън от Канада. Той обаче също е бил вдъхновен от разработките на Хорнър по въпроса. Според тях процесът на възпроизвеждане наистина не изглежда сложен, но не е и толкова лесен, колкото е представен във филма „Джурасик парк“. Създаването на динозавър от капка динозавърска кръв, изсмукана от древен комар, чиято вкаменелост е открита в парче кехлибар, всъщност е невъзможно, коментира палеонтологът.
„Ако е възможно да открием кехлибар, в който има комар, и да извлечем каквото и да било от него и след това да го клонираме многократно, ще получим цяла стая с комари. Ако ви трябва ДНК на динозавър, то трябва да търсите именно динозавър“, шеговито коментира казуса Хорнър по време на конференция на научния фонд TED миналата година.
Намирането на точно този генетичен материал е възможно в потомците на динозаврите – птиците, смята ученият. Той и колегите му са спрели вниманието си точно на кокошките измежду всички пернати, тъй като те са най-добре проучени.
„Това няма да е просто генетична модификация. Ние ще събудим атавистичните гени в ДНК-то на птицата и ще ги накараме да се проявят отново. Като начало е необходимо да идентифицираме някои специфични гени в генома на кокошката и да променим нивата на определени протеини, изпълняващи регулаторна функция. На първия стадий в кокошия ембрион ще се развият чертите на динозаврите – зъбите, ноктите и трите пръста“, коментира още американският палеонтолог.
