Галина Думбова, уредничка в етнограффския музей в Златоград, показва местната шевица с кодове.

Кодове за родова принадлежност са били втъкавани в престилки от жените в златоградските села Старцево и Ерма река. Мотивите са геометрични символи и са подбирани така, че всеки род да е с различен код и се знаели помежду си в селската общност.

Шевиците казвали “стоп” на ергените, когато задиряли моми, че са роднини или статусът им е несъвместим, казва Здравка Чолакова, която е родом от Старцево и възстановява част от уникалните шевици в работилница към Етнографския комплекс в старата част на Златоград.

Втъканите шевици помагали и на хората в селата да се разпознават, тъй като са насилствено помохамеданчени и е трябвало да ходят забулени, добявя Чолакова. Тя и Марина Теритова са терзийките в занаятчийската работилница в Златоград и правят носии от различни области на България и други изделия от бита на миналото ни.

“По онова време е имало закон, който забранявал на жените да носят цветни дрехи, трябвало е да имат връхна дреха, която да покрива долните одежди. Кодът е бил долу на престилката, за да се вижда въпреки задължителните наметала”, обяснява Галина Думбова, уредник на етнографския музей.

“Местната шевица се е тъкала. Жените от един род са имали точно определена украса на
престилката - това е било като герб на рода.

Момците, като се събирали на хоро, по тази украса разбирали коя мома от кой род е.
Днес няма документално записано коя шевица на кой род е принадлежала. Десенът е един и същи.

При тъкането винаги черно и бяло на каре, не като в смолянските села червено, зелено, оранжево - тук винаги е черно, различават се по кода.

Заимствани са фигурите от природата. Нужно е било нещо да спомага разпознаването. Първо, за да няма кръвосмешение, родовете трябва да се познават един друг. Мъжете по-голямата част от годината са били на гурбет със стадата по Беломорието и така е трябвало да се познават кой от кой род е”, добвавя Думбова.

Жените са носили на главите си кърпи, като нямало определен начин на забраждане. На празници косата на жената се сплитала на ситни плитки, украсени с парички и треперушки.

Според вярването техният метален звук, както и разнообразието от орнаменти по
носията, прогонват злите духове

Ролята им била, когато жената върви, да се чува този звън и той да гони злите сили. Жената продължава рода и целта е да се запази от всичко лошо, което може да й се случи.

Дори има гривни в музейната експозиция, които завършват със стилизирана глава на змия, пак за да я предпазят от всичко лошо. Тогава се е вярвало, че животът е населен с джинове и т.н.

Много характерни за региона са мънистените накити гердани. Жените са тъкали всичко на ръка. Произведеното в работилниците в Златоград е стигало до Беломорието с керван камили. Затова говорят и архивни снимки, изложени в терзийската работилница на града.

На тях се виждат почиващите насред родопските къщи камили и техните водачи, чакащи товар.

Златоград е бил занаятчийски център, известен с абаджийството, гайтанджийството, терзийството и тъкачеството. Благодарение на занаятчийството се достига подем в образованието и начина на живот на златоградчани.

“Тук реките не са замръзвали през зимата. Първо, защото сме на юг, а и защото в река Мързянска се вливат топлите геотермални води от находището край с. Ерма река. Жените цяла зима са прали вълна на реката и не са спирали работата”, обяснява Думбова.

Дрехите в стила на онова време в момента още се носят от по-възрастните в селата наоколо. Кърпи за глава продължават да украсяват по същия начин в гръцките села по границата със Златоград, които някога са били в околията на Дъредере (Златоградско).

Жените запазили традицията, носят кърпите и всяка влага талант да украси по-добре
от другата кърпата си.

Шевиците започнали да се разпространяват преди век и половина и в Златоград. Те обаче навлезли в момент, когато хората там започнали да се гражданеят и не са се разпространили.

Според етнографите шевиците от района са един от образците на криптохералдиката, така както и проявите на криптохристиянство в Родопите.

“В шевиците и украсите има доста кръстовидни елементи. Някои приличат на кръста на Малтийския орден на масоните. Има и още загадъчни символи - ромбове, слънчев символ, какъвто се среща в тракийските могили”, казва Розалин Хаджиев.

Той е ветеринарен лекар, но етнографията му е страст от години, а е и наследник на един от най-старите родове в Златоград. Хаджиев е издирил жени от Старцево, от Ерма река и Аламовци, които още влагат автентичните знаци.

Имам стан в Ерма река, правя шевици и украси ръчно. Изделията са ми такива, каквито ме научиха майка ми и баба ми, казва 57-годишната Сашка Мизова, която е една от тях. Тя участва във фолклорен състав.

Ядосва се, че не успява да научи внучетата на уменията си. Мизова пази уникална шапка с украси на повече от 200 г., която е препредавана сред жените в рода.

Баща й Митко Кехайов е автор на историята на родното й с. Ерма река.

“Всяка отделна шарка има наименование. Характерно за местната шевица е, че всеки род слага свой символ - оченце, папративо (шарка, наподобяваща папрат), гребенче и други”, казва терзийката Чолакова, която е една от малкото в страната, която може да направи ръчна автентична носия.

В миналото според Чолакова целият живот е бил кодове и знаци. Когато някой ерген си хареса мома, той оставя хурка на прозореца й. Ако момата прибере хурката и започне да преде с нея, значи отношението е взаимно.

В цялата носия е имало правила. Чрез нея може да се разбере статусът на жената - женена, вдовица, нераждала.

Триъгълникът в шевицата се смята за защита против зли сили, затова почти всички чорапи започват с този мотив. Религиозни символи в носиите няма. Кодовете са предимно за момите, булката например няма значение какво ще носи.

“Има чужденци, които си поръчват носии. Тази година правихме носии за български училища в Испания и Канада”, споделя Чолакова.

Терзийките се оплакват, че няма печалба въпреки палитрата от артикули - пеперудки, апликации, книгоразделители от гайтан, фиби, гривни, покривки за маси, салфетки, калъфи за джиесеми.

Една ръчно направена престилка с шевици струва 25 лв. Сред политиците най-голям фен на носии с местните шевици е евродепутатката Антония Първанова, която си е купила няколко.

Румяна Желева носи риза ръчна бродерия. Бойко Борисов вече е получил като подарък ятаган, изработен в съседната ножарска работилница.

 Автор: Валентин Хаджиев