Ще стъпи ли човек на Марс

Човекът не е ходил по-далече от Луната. Но мнозина космонавти (а защо не всички) мечтаят за червено-ръждивите пустини на Марс. Проблемите на междупланетно пилотирано пътешествие се делят на технически и финансови. Масата на кораба за полет на екипажа към Марс е съизмерима с масата на МКС (417 тона). МКС се създава от 5 космически агенции вече 14 години, пише megavselena.com.

Какво да кажем за такъв сложен обект като първия в света междупланетен кораб? Неговата стойност ще бъде стотици милиарди долари. Едва ли отделна страна (пък била тя и супердържава) може да си позволи такова удоволствие сама. Дори заради вечната слава да бъде първа на Марс. Значи очаква се от началото на строежа до старта към Марс да минат поне петнайсет години. И всичко да бъде международно – корабът, екипажът, оборудването, храната и т.н.

Екипажът

В състава на екипажа ще бъдат поне шест души – трима ще останат на орбита около Марс, а трима ще се спуснат на планетата. И на едното, и на другото място трябва да има лекар (в идеалния случай всеки от екипажа трябва да усвои няколко специалности), който хем да може да лекува и грип, хем да може да постави гипс, пък и хирургична операция да може да проведе. Малко ли са ситуациите, които може да се случат на планетата или на марсианска орбита. А космонавтите ще останат месец или повече, иначе няма смисъл да летят милиони километри дотам.

Какъв ще бъде екипажът? Пътешествието до Марс и обратно ориентировъчно ще отнеме година и половина-две. И на мъжете без женско присъствие няма да им е сладко.

Колко дами да полетят с тях? Една? Възможни са съперничества за женското внимание. Две? Или поравно – три на три? Тоест в полет да се отправят семейни двойки. Но откъде да се вземат такива специалисти съпрузи?

Екипажът ще е международен, но как да се определи кой първи ще остави следа върху марсианския пясък? Името и фамилията на този човек ще останат завинаги в паметта на благодарното човечество, като имената на Юрий Гагарин и Нийл Амрстронг. Очевидно ще се наложи да крачат рамо до рамо, за да не се засегне никой. Така е открита и МКС – в модула Юнити едновременно са влезли руснакът Сергей Крикальов и американецът Робърт Кабана.

Корабът

Той ще бъде огромен, с пълен комплект резервни части за мислими и немислими ситуации в Дълбокия космос. За ускоряването му ще се използват обикновени реактивни двигатели, но особено мощни. Ядрените двигатели са опасни за екипажа (заради излъчването) и са слабо отработени (само в полети на автоматични спътници). Слънчеви батерии ще снабдяват с енергия гигантския комплекс, добавя още tainy.info.

Задължителни са индивидуални каюти за всеки, като на „Мир” и МКС. Разбира се, членовете на екипажа ще си общуват в общо помещение и при изпълнение на експерименти. Но на човек му е необходимо лично, ясно очертано жизнено пространство – дори да не е голямо, където да може да помисли, да помечтае и да потъжи по далечната Земя. Сили на Марс ще са им необходими, затова два часа на денонощие космонавтите трябва да отделят за физически упражнения.

Един от модулите в кораба трябва да се превърне в радиационно убежище. Понякога на Слънцето има мощни изригвания и потоците заредени частици бързо се разпространяват в междупланетното пространство, а те ще стигат до кораба за броени минути.

При старт от околоземна орбита екипажът на марсолета е застрашен и от радиационния пояс на Земята, през който трябва да премине на висока скорост (космонавтите на МКС са по-ниско от него). Радиационният пояс на Ван Алън (вътрешен и външен) са две области в магнитното поле на планетата на височина от 4000 до 17 000 километра. В тях се задържат високоенергийни частици – електрони и протони, захванати от магнитосферата на Земята. А има и космически лъчи.

Спускаемият апарат за Червената планета също трябва да е добре защитен – Марс с нищожната си атмосфера практически е открит за всички пагубни космически „ветрове”.

Полетът

За първи път човек ще напусне за толкова дълго родната си планета. Сегашните космонавти на МКС могат да се любуват от илюминатора на гледката на Земята (от височина 400 км), екипажите на „Аполо” също са виждали образа на родната планета. Първите „марсианци” ще бъдат лишени от такава „морална подкрепа”, което ще бъде тежко изпитание за психиката им. След няколко дни от полета Земята за дълги месеци ще се превърне в точка върху черната пелена на Вселената.

От ден на ден антените на кораба жадно ще улавят далечния глас на майчината планета, а забавянето на радиосигнала ще става все по-голямо.

Ще им помагат интернет, видеовръзка и работата, която екипажът ще извършва. Но при авария в системите за захранване хората ще попаднат в непрогледен мрак и тишина – такива, каквито не са и сънували на Земята. И други потенциални, но напълно реални опасности, които е по-добре да не споменаваме.

А опасността от метеорити? При автономен, самостоятелен полет, в критични ситуации, когато става дума броени мигове, екипажът ще трябва да разчита само на своите сили, тъй като съветите от Земята ще идват прекалено късно.

На Марс

Важно е меко да се спуснат на повърхността, с минимален ъгъл на наклона. Да, времето ще бъде избрано извън сезона на праховите бури, но времето е капризно нещо. В случай на вятър е недопустимо падането на спускаем апарат. Иначе той може да остане върху Марс завинаги. Цветът на марсианските пясъци се определя от железни оксиди, действащи като абразив. Така триещите се части на механизмите се износват бързо, стъклата на шлемовете стават матови, ръкавиците и скафандрите започват да заяждат. Необходимо е да се създаде противодействие на тези частици.

Модулите трябва да бъдат защитени от марсианската атмосфера и прах, които може да проникнат вътре при излизанията на космонавтите. В преходното помещение трябва да се осигури дезинфекция (живот на Марс все още не е открит, но е възможно там да съществуват прости организми). Оттук идва и друг, страшен проблем – ако някой от космонавтите бъде повален от неизвестна болест (причинена от марсиански вируси или от мутирали земни). Ами ако не може да го излекуват?

При лошо развитие на събитията не е изключено от Земята да дойде заповед космонавтите на орбита около Марс да се върнат, обричайки половината екипаж на сигурна смърт. Работата не е в това, че може да загинат всички, ако се притекат на помощ. Главната причина за бягството е да не донесат на Земята чуждопланетна пандемия.

Всичко ще бъде наред

Това далеч не са всички трудности, които може да възникнат. Ние на Земята дори не можем да си представим какво очаква космонавтите на друга планета. Но преди марсолетът със земляни да се отправи на път, човечеството трябва да направи всичко възможно за благополучното приключване на първата междупланетна експедиция.

Източник: actualno.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини