ЕК сезира Съда на Европейския съюз заради непълното прилагане от България, Естония и Великобритания на правилата на съюза за вътрешния енергиен пазар.
Те са приложили само частично директивите за електроенергията и за природния газ. Директивите трябваше да бъдат въведени от държавите в ЕС до 3 март 2011 г.

Говорителят на ЕК Пиа Хансен поясни, че глобата за нашата страна би била по 8448 евро на ден за всяка от двете неприложени напълно директиви, но ако преди решението на Съда нашата страна промени по необходимия начин законодателството си, санкции няма да бъдат налагани.
За Естония комисията предлага дневни санкции от 5068,8 евро за частичното прилагане на директивата за електроенергията и на 4224 евро за частичното въвеждане на директивата за природния газ.
За Великобритания комисията поиска от Съда да наложи глоба от 148 177,92 евро дневно за всяка от частично приложените директиви.

Предложените санкции са съобразени с продължителността и тежестта на нарушението. В случай на положително решение на Съда, дневната санкция се заплаща от датата на постановяване на решението до приключване на промяната на националното законодателство. Окончателният размер на дневните санкции ще бъде определен от Съда на ЕС.

През септември 2011 г. комисията изпрати на трите държави официални уведомителни писма за непълното прилагане на директивите.
Мотивираните становища по тези две директиви бяха изпратени на България през февруари 2012 г. и на Великобритания през април 2012 г. Мотивираните становища по директивите за електроенергията и природния газ бяха изпратени на Естония съответно през февруари и април 2012 г.

Мултиплексите

Европейската комисия реши да заведе дело срещу България заради издаването на разрешения за цифровия радиочестотен спектър - т.нар. мултиплекси. Комисията установила, че в процедурата е имало прекалено ограничаващи условия за издаване на разрешения за мултиплекси, което води до изключването на потенциални кандидати, пише в съобщение на институцията. Според нея това затруднява конкуренцията в бъдещия пазар на цифрова телевизия.

Чистотата на въздуха

ЕК съобщи днес още, че предприема действия срещу 17 държави заради лошо качество на въздуха. Комисията призова България, Латвия и Словения незабавно да се заемат с проблема, който всяка година взема повече жертви, отколкото пътните произшествия.
Става дума за миниатюрните частици, известни като ФПЧ10, които могат да причинят дихателни проблеми, рак на белите дробове и преждевременна смърт. Лошото качество на въздуха е пряка заплаха за гражданите, изложени на замърсяване от фини прахови частици (ФПЧ10), и се причинява от пътното движение, промишлената дейност и отоплението на сградите, уточнява комисията.

Държавите, превишаващи нормите за ФПЧ10, са Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Чехия и Швеция.

Комисията днес е изпратила допълнителни официални уведомителни писма на тези страни. Пределно допустимите стойности на ФПЧ10 трябваше да бъдат спазвани от 2005 г. (в случая на Румъния и България - от датата на присъединяването им към ЕС), въпреки че държавите можеха да поискат до юни 2011 г. от ЕК удължаване на срока за постигане на стандартите. Това освобождаване бе поставено в зависимост от определени условия.

До два месеца страната ни ще отговори и ще посочи взетите мерки за решаване на проблема с наднорменото съдържание на фини прахови частици във
въздуха, каза за БТА Калин Илиев, директор в МОСВ. Той обясни, че България е поискала в срок удължаването, но то е било отказано от ЕК с аргумент, че нямаме разработени общински програми за качество на атмосферния въздух, които да показват, че проблемът ще се реши. Затова МОСВ е предприело инициатива за актуализиране на всички общински програми.
Илиев обясни проблема у нас главно с битовото горене през зимата, географски
и метеорологични условия, температурни инверсии.

Енергийната ефективност

ЕК изпрати мотивирани становища до България, Гърция, Италия и Португалия, в които изисква да я уведомят за мерките по Директивата относно енергийните характеристики на сградите, стана ясно още днес. Тя трябваше да бъде въведена в националното законодателство до 9 юли 2012 г. Според нея държавите членки трябва да установят и прилагат минимални изисквания за енергийните характеристики на нови и съществуващи сгради, да осигурят сертифицирането на енергийните характеристики на сградите и да изискват редовната инспекция на отоплителните и климатичните инсталации.

Освен това в директивата се изисква държавите членки да гарантират, че не по-късно от 2021 г. всички нови сгради ще са така наречени "сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия".
Ако четирите държави не изпълнят своето правно задължение в срок от два месеца, комисията може да реши да предяви пред Съда иск срещу тях.