Канадски учени от университета Макмастър откриха вещество, с чиято помощ специален вид бактерии отделят от обикновена вода, в която са предварително поставени, миниатюрни частици злато. Така златото в разтворено състояние, което иначе е токсично за микроорганизмите, се трансформира в безопасно за тях твърдо състояние.
Биолозите имат намерение да използват този метод за добив на благородни метали и получаване на златни наночастици.
В основата на метода стои идеята, че във всяка вода се съдържа нищожно малко количество златни йони, които на теория могат да бъдат отделени и събрани във вид на малък, но по-пълноценен слой. Изследването е публикувано в списание Nature Chemical Biology, а кратко резюме може да бъде прочетено и в NatureNews.
Специалните бактерии са открити в австралийските златни мини преди около 10 години. Те са два вида - Cupriavidus metallidurans и Delftia acidovorans. Първият вид извлича златото от разтвора и го натрупва във вид на наночастици във вътрешността на клетката. Вторите микроорганизми действат по друг начин – те отделят златото извън пределите на клетъчната обвивка, в резултат на което колониите се покриват с тънък „ореол“ от микроскопични златни частици.
Авторите на изследването успели да установят кои точно гени участват в извличането на разтвореното злато при Delftia acidovorans.
Лишени от тези гени, бактериите не могат да живеят в условията на повишена концентрация на метал, а колониите губят тъмния си „ореол“. След като изследователите открили генетичната основа, необходима на микроорганизмите, за да бъдат устойчиви на златото, те установили и природата на веществото, използвано от Delftia acidovorans за извличане на метала. То получило названието делфтибактин (delftibactin).
Златни йони присъстват в морската и чешмяната вода, в канализационните и отпадъчните води в добивната промишленост. Това означава, че Delftia acidovorans може да се използват за тяхното пречистване и за отделяне на частиците злато. Самите бактерии са известни със способността си да живеят в екстремални условия. Доколко добри са перспективите Delftia acidovorans и веществото делфтибактин да бъдат използвани за добив на благородни метали в големи количества, все още предстои да бъде уточнено.
