Снежана бере душа, а до къщата й в махала Шеменска няма път и близките й не знаят как ще я приберат до там.

Семейството на болната от рак Снежана Карамитева от махала Шеменска на маданското село Галище,  ще бъде съдено за неплатени такси от 540 лв. за престой в хоспис в Мадан.

 „Не ми е приятно, че трябва да го направя, но нямам избор как да постъпя, има подписан договор за тези пари, някой трябва да ги плати", заяви Ясен Карасулиев, шеф на единствения хоспис в цялата област. Социалното заведение в миньорския град е открито през юли 2008 г., а финансирането на проекта е от ЕС и България, по Програма ФАР.

Трагедията на 55-годишната онкоболна родопчанка излезе на бял свят в края на миналата година. Тогава нейните близки разказаха, че я носят на ръце с носилка или одеяло почти 2 километра до дома й, който е в крайна махала и няма път до там, нито пък линейка не може да се добере до къщата.

Тогава тежко болната жена беше настанена в хосписа в Мадан, но медицинските грижи и престоят са около 500 лв. на месец. Първия месец от престоя й беше заплатен от кмета на общината Фахри Молайсенов, който даде една заплата.

 За престоя през втория месец Общинският съвет преведе 450 лв. общински пари, след това от заплати на общинари, кмета и други дарители е бил платен и третия месец. "За престоя й през декември и до 6 януари обаче не е платено, а цялата фамилия нямаме от къде да платим," казва синът на болната Красимир. Той и останалите му четирима братя и сестри са безработни. Баща му е със 130 лв. пенсия, а пенсията на майка му върви за лекарства.

„И съдия изпълнител да ни пратят при нас е такава мизерия, че няма какво да ни вземат", казва той.

Мъжът се гневи на плъзналите в града слухове, че той си бил купил скъп мобилен апарат, докато събират дарения за майка му. "Няма такова нещо, нямаме пари за хляб, не ги е срам", възмущава се Красимир. Болната му майка в момента е на химиотерапия в София, но заради разсейки жената бере душа и лекарите не давали големи шансове за живота й.

„Майка иска да си умре в къщи, не иска в хосписа, но не можем да си я приберем без път до къщата”, обяснява Красимир и не доумява защо още не са прокарали път до къщата им. Местната управа била задействала процедура за проправяне на път през гората, но чакат разрешение от Горското.

"Всичко каквото ни е било по силата сме направили за това семейство, а знаете ли колко още нуждаещи има", казва в отговор кметът Молайсенов.