В деня на смъртта си, настъпила според резултатите от аутопсията в резултат на обесване, Борис Березовски е бил в продължение на пет часа без охрана. Неговият телохранител, който открил тялото му в събота, 23 март, разказал, че оставил Березовски около 10 часа сутринта, за да изпълни няколко негови поръчки. Бодигардът се върнал около 3 следобед и видял няколко пропуснати обаждания на телефона на Березовски, пише „Дейли телеграф“.
Разтревожен, телохранителят започнал да търси Березовски из къщата. Както вече беше съобщено, той открил тялото на Березовски в банята, където влязъл, след като избил заключената отвътре врата.
По думите на телохранителя Березовски лежал на пода напълно облечен, без следи от кръв, не е имало никаква бележка.
След като проверил пулса му, охранителят извикал медиците, които констатирали смъртта.
След известно време полицията заяви, че макар и смъртта засега да е „необяснима“, няма признаци за съпричастност на „трета страна“.
Вестникът дава да се разбере, че е научил за разказа на телохранителя от живеещия в Лондон писател Юлий Дубов – един от бизнес партньорите, а също и един от най-старите и най-близки приятели на Березовски. Дубов отишъл в къщата в Бъркшир, където почина Березовски, няколко часа след съобщението за случилото се и лично е разговарял с бодигарда.
Предполага се, че този човек е бивш служител на израелската служба Мосад – последният от личните телохранители на олигарха, се казва в публикацията. Преди това Березовски е имал изключително силна охрана, имайки предвид и няколко пъти, когато е бил обект на покушение. За него са работели и бивши военни от френския Чуждестранен легион.
След като обаче Березовски е бил фактически разорен от изгубеното съдебно дело срещу бившия си бизнес партньор Роман Абрамович, той е бил принуден да разпусне охраната си и дори е уволнил шофьора си, пише още изданието.
На сайта на полицията в регион Долината на Темза, която води разследването за смъртта на магната, са съобщени кратко основните изводи от аутопсията, направена от британското вътрешно министерство. „Изследването показа, че причината за смъртта отговаря на обесване. Не е открито нищо, което да сочи интензивна борба“, се казва в съобщението.
В информацията липсва думата „самоубийство“ и „удушаване“. Не се говори нищо и за убийство. Назначени са редица експертизи, включително хистологична и токсикологична, които ще отнемат няколко седмици, посочва британският вестник.
В понеделник бившата втора съпруга на Березовски Галина Бешарова, чиято собственост е и къщата в Бъркшир, където бизнесменът живееше с нейно съгласие, разказа на един от старите приятели на Березовски Николай Глушков, че до тялото в банята е видяла шал. От това се роди версията, че олигархът е бил удушен.
При това част от хората, познавали отблизо Березовски, казват, че в последно време той е бил изпаднал в дълбока клинична депресия. Други – обратното, твърдят, че той никога не е губил духа си, а дори и да е бил изпаднал в мрачно настроение след редицата загуби, включително и финансови, в последно време се е чувствал по-добре. Това е разказала също пред „Дейли телеграф“ вдовицата на отровения с полоний Александър Литвиненко Марина. Тя не вярва във версията за самоубийство, като отбелязва, че Березовски е имал куп врагове.
А Юлий Дубов казва пред вестника: „Той мислеше, че след като изгуби делото /срещу Абрамович/ и загубата на всичките си пари ще престанат да го смятат за достоен за убийство“.
От друга страна списание „Форбс“ публикува само часове, след като дойде новината за смъртта на Березовски, неговото последно интервю, взето буквално преди дни, пише NEWSru. Журналистът посочва, че бизнесменът не изглеждал добре, бил облечен целият в черно, ръката му треперела.
„Изгубих смисъла. Смисъла на живота. Не знам какво да правя. На 67 години съм. И не знам какво да правя по-нататък“, цитира думите му журналистът, взел интервюто. В началото на публикацията обаче той уточнява, че не е записвал разговора и разговорът не е бил планирано да бъде публикуван. „За него беше важно да изключа всички записващи средства, това да бъде обикновен разговор, а не интервю“.
