Наричат ги "търговци с глада" - спекулантите, търгуващи с хранителни продукти. Ясно е, защо те не се ползват с добро име. Но техният "бизнес" има доста дълга и отчасти непозната история.
Ню Йоркската борса за търговия със стоки NYMEX в южната част на Манхатън прилича на крепост. Тук се върти търговия с вълна, петрол и хранителни продукти като кафе, какао и захар. Борсата обаче е изправена пред сериозен проблем. През последните години реномето на търговията с хранителни продукти пострада значително. Критиците твърдят, че хазартът с хранителни продукти не е етичен и наричат банките и фондовете, спекулиращи с цените на храните, "търговци на глад".
Спекулациите с цените на хранителните продукти на са някакъв нов феномен. "Началото поставят още древните гърци и римляни", казва Кара Нюмън, авторка на книгата "Тайният финансов живот на храната". Първоначално спекулациите изпълняват един вид защитна функция - така производителят подсигурява продукцията си и се предпазва от бъдещи катастрофи или хранителни излишъци. Посредством фючърси (договори за бъдещи доставки) производители и клиенти се задължават да доставят, респ. да закупят определено количество стоки в бъдеще. Само че никой не може да предвиди дали дотогава цените няма да се променят. И тук се намесват спекулантите, които поемат този риск върху себе си в случай, че настъпят колебания в цените. Естествено те се надяват да извлекат печалби от сделките.
Дълго време пазарите не хранителни стоки бяха стабилни. През последните пет години обаче цените ту се качват главоломно, ту спадат драстично. В тази връзка експертите говорят за "балон при хранителните продукти". Откъде обаче идват ценовите колебания?
Правила, които никой не спазва
В центъра на Манхатън се помещава организацията за борба с глада "Why Hunger". През януари 2008 година нейните експерти забелязват необичайни колебания в цените не хранителнити продукти, които, според тях, се дължат на дерегулирането на пазара на суровини. По-рано хранителните продукти и суровините се търгуваха само в двете най-големи борси в Ню Йорк и Чикаго. Междувременно много от старите правила вече не важат, а след въвеждането на т.нар. "Commodity Indexes" през 1991 г. индустрията започва да рекламира купуването на акции в суровинния сектор. Така пазарът постепенно се отваря за частния капитал.
През 2004 година е въведен първият котиран на борсата Фонд за търговия с хранителни продукти. До днес броят им е нараснал до над 100, а заедно с това се увеличи и броят на спекулантите с хранителни продукти. Миналата година трима американски икономисти разработиха нов модел на търговията със суровини, при който търговията със суровини следва закономерностите на финансовите пазари.
Както при търговията с акции?
Сред най-големите акционери на пазара на суровини се нареждат големите пенсионни фондове и осигурителни каси. След избухването на глобалната икономическа криза през 2007 година те започнаха да се отдръпват от рисковите акции и търговията с държавни облигации и инвестират все повече средства в пазара на суровини, който се смята за сравнително спокоен. В последно време обаче и този пазар проявява неспокойствие. През последните две години американски пенсионни фондове са изтеглили почти десет милиарда долара от пазара на суровини.
Икономисти от Масачузетс, Световната банка и ООН виждат връзка между спекулациите на фондовите борси и големите колебания в цените на хранителните продукти. Дори и критиците обаче не оспорват, че има и много други фактори за ценовите колебания - лошите реколти, добивът на петрол, растящото търсене и не на последно място лошите атмосферни условия. Според експертите обаче именно на спекулантите се дължат най-големите колебания в цените.
Разбира се, има и други мнения. През декември миналата година 40 германски професори публикуваха отворено писмо, в което застъпват становището, че няма научни доказателства за взаимовръзката между спекулациите и колебанията в цените на хранителните продукти. В едно обаче няма съмнение - днешните спекулации нямат почти нищо общо с това, което в миналото сме разбирали под спекула с храните.
