Хрупкавата коричка показва, че агнето е на път да се превърне в чеверме

Огънят трябва да гори поне час, преди да се постави агнето

Около Великден и Гергьовден няма начин да не заговорим за чевермето от Родопите. Тук са стадата (макар и все по-малобройни), тук са и големите майстори на печеното на шиш агне. Истинското родопско чеверме става най-добро, ако се върти годиначе, обясняват мъжете от планината. За да ти се топи в устата мръвката, тънкостите започват още с избора на животното. То не трябва да е тлъсто, мършавото става сухо и на конци, а пък на дебелото мазнината изтича.
Ритуалът по приготвянето продължава доста дълго - поне пет часа, а родопчани подслаждат въртенето на шиша с изстудена ракийка и сладък мохабет. Избира се място на открито, но е добре да има и заслон от скала или зид. Така се получава ефектът на пещта - естествената стена излъчва допълнителна топлина, която дава истинското качество на изпеченото месце. Агнето се почиства от вътрешностите и се нанизва по средата. Намазва се цялото със сол или тя се поставя в джобчета на четири места на бутовете и плешките. Задните крака се завързват с тел, а предните се прилепват.  
Огънят трябва да е предварително запален и горял поне един час, преди агнето да се постави за печене. В началото чевермето се върти и маже с лойта от самото животно. Целта е нито да изгори, нито да образува твърде рано хрупкавата коричка, която после е истински деликатес.
Огънят също трябва да се регулира като сила и откъм слабините на агнето трябва да е тих. За печенето добрите майстори предвиждат поне 3,5 часа, но ако агнето е по-голямо, трябват между 5 и 6.
Тогава именно идва ред на ракията и хубавата компания. "Шишът се върти непрекъснато и времето се точи бавно, ако няма раздумка и някой да те смени", обясняват още майсторите. Първият признак, че шедьовърът на кулинарното изкуство е готов, е златистата хрупкава коричка. А краят на цялата работа идва, когато ребрата вече се покажат изпод мръвката. За майсторски направеното чеверме тестът е един - ако е перфектно изпечено, като се тръсне от кола, само пада в тавата.
В Родопите едно от най-нестандартните мезета преди юнашкото похапване са филиите хляб, които се слагат под агнето и при печенето се напояват с ароматните сокове от месото. Който веднъж е вкусил от него, знае, че то е истинска наслада за небцето, и не пита кога ще е готово  чевермето, а само си сипва ракийка.

ЩилянаЧакърова