Изгревът на слънцето над Ком е истинско чудо Снимки: Александър Караджов |
Мястото е свещено и носи особено силна енергия, убедени са местните хора
Всички християни изповядват вярата си чрез кръстния знак. Мнозина носят на гърдите си кръстче. Кръстове с различни форми увенчават и православните храмове, и католическите катедрали, и протестантските църкви. Приковаването към двете кръстосани греди било използвано от римляните като средство за смъртно наказание за осъдени на позорна смърт престъпници или бунтовници. Така бил разпнат и Исус Христос. Ранното християнство отначало не почита кръста като символ на новата религия. Това става едва през IV век и заслугата е на св. св. Константин и Елена. Днес частици от кръста се пазят в храмове по цял свят. А вярващите са свидетели и на чудеса, свързани с кръстния знак.
За връх Ком над родопското село Арда - на самата граница с Гърция - се разказват много легенди. Скалистият и величествен планински хребет привлича археолози, иманяри, които ровят за съкровища, изследователи и любители на чудесата. Всички са убедени, че върхът е свещен - не само защото там е открито древно светилище. Част от преданията са свързани със заровено антично съкровище от древна Гърция, други пък разказват за скрито имане на разбойници, а трети - за гърне с хайдушки пендари.
Няма човек, който да е изкачил високия Ком и да не е категоричен, че мястото е заредено с особена енергия.
Археологията свързва върха с религията и търговските презморски кервани от миналото. При разкопките са разкрити основите на параклис, както и следи от по-ранно светилище, множество глинени късове от различни предмети. Тук е открита и една от двете келтски монети в Средните Родопи - другата е намерена в района на Доспат.
Странно е, че въпреки постоянните иманярски набези, които не само копаят, но и слагат взривове, досега не е открито голямото съкровище. Силната енергия на мястото пази заровеното в земята, категорични са местните баби от селото под върха - Гудевица, днес махала на Арда.
Всеки, стъпил на свещения родопски Ком, си има своя история и среща със Силата.
Повече от пророческа е срещата на местно семейство с Божествените чудеса.
"Беше през 1995 г., точно на Петровден. Дъждът валеше още от сутринта, но ние със семейството ми решихме да изкачим върха и да изпълним обета - точно в деня на апостолите Петър и Павел да поставим дървения кръст." Това си спомня днес Румяна, която заедно с майка си, баща си и брат си извървяла тежкия път от близо три часа по стръмното към върха, където преди това мъжете от семейството издялали 2-метрово разпятие. Докато дъждът се изсипвал от оловносивото небе, мъжете изкопали дълбок ров и забили дървения кръст в земята, която от векове е свързана с имената на двамата апостоли. "Точно в 12 часа на обяд небето сякаш се отвори, изгря огромно разпятие от ярка светлина и изпълни хоризонта от двата края на небосклона. Кръстът беше идеално очертан, сякаш някой на ръка беше изрисувал характерните орнаменти в краищата на християнския символ", спомня си и до днес с вълнение Румяна. На следващата година тя и семейството й направили водосвет на върха. Свещеникът Михаил Михайлов, който чул разказа, обяснил, че това е същият кръст, който се явил на Константин и Елена.
Интересен факт е, че в Кавала - от другата страна на границата точно срещу връх Ком - има манастир, в който като свещеник е служил апостол Павел.
От връх Ком се открива прекрасна гледка към по-ниските родопски върхари, през които в древността преминавал един от пътищата, свързващ Тракийската низина и Беломорското крайбрежие при Кавала. На места все още има добре запазени участъци от каменната настилка, характерна за римските пътища. Археологически разкопки го свързват с древно тракийско светилище, а други - с османското нашествие, когато местното население води борба за съхраняване на вярата си.
"Турците опожарявали църкви и манастири. Част от хората били избити, други се помохамеданчили. Останали и такива, които спасили вярата си, като се укривали в горите. Те трудно изпълнявали християнските си ритуали - нямало църква, нямало свещеници. Но като първите християни намерили изход с тайно приобщаване със светите Дарове. Така се появила единствената известна досега в Родопския край подземна църква на връх Ком, над село Арда. Тя нямала нито покрив, нито купол, нито видими зидове. Вкопали я в земята. Камбанен звън не се чувал, но хората знаели празниците без календар. Тя била същинска катакомба. Изкопали я овчарите. Като изкарвали стадата си, изкачвали се на височината и започвали работа. Каква е била тя - не знаем, но за нейното съществуване свидетелстват "Резултати от археологическите разкопки на връх Ком" на Румяна Георгиева. Колко време там са идвали родопските българи за молитва, също не се знае. Забравено е кога и как е прекратено нейното съществуване. Преданието гласи, че там са идвали да се причестяват родопчани отдалече - чак от Гоцеделчевско и Златоградско.
Днес на връх Ком звездите са по-едри, здравецът е по-силен и росен, а вярата те докосва направо от небето. Затова мястото е почитано от християни и мюсюлмани като свещено. На Петровден всяка година се прави молебен, а туристическите пътеки, минаващи наблизо, разкриват, макар и отдалече, величието на родопския Ком.
Щиляна Чакърова