На 3 май бе световният ден за защита на свободата на пресата. По този повод ви предлагаме коментара на Световната асоциация на издателите на вестници и разпространители на новини (WAN-IFRA), защитаваща свободните медии, качествената журналистика, редакционната честност към читателите и развиването на проспериращ новинарски бизнес. Тя е базирана в Париж и Дармщат с поделения в Сингапур и Индия. Тази глобална организация представлява над 18 000 издания, 15 000 онлайн сайтове и повече от 3000 компании от повече от 120 държави.

 
На 3 май светът празнува не само трудно извоюваната свобода на пресата, но и отбелязва колко несигурна остава тази победа.

"Освободете пресата!" Този познат рефрен, който става все по-силен от година на година, така и не е изгубил своята актуалност. Защо изобщо трябва да се спори за това, че пресата трябва да е свободна? Нима не успяваме да обясним на хората за какво става дума?

Елементарният отговор е, че пресата е като властта и където има власт, има хора, които се опитват да контролират или влияят на печата. По самата си природа свободният печат е неукротим, способен да говори без задръжки и винаги жизнено важен за свободното изявяване на мнение.

Поради това пресата е непрекъснато мишена.

Докато все повече възприемаме, че сме "дигитални граждани", тираните, които са против свободното слово, бързо се учат как да действат като "дигитални потисници". Нашите съзнание и бдителност трябва да се приспособяват със съответна упоритост.

Където остават ненаказани убийците на журналисти, там се убиват и блогъри. Цензурата не прави разлика между платформите, на които се публикува. Затворите са за онези, които "обиждат и дразнят", независимо в какви медии работят.

Невъзможно е да се попречи на потисниците на свободното слово да ограничават фундаменталните ни свободи. И те го правят, както показват индексите за свобода на пресата, често и без да се тревожат за последиците.

Правото ни да търсим, получаваме или разпространяваме информация чрез всякакви медии може да са гарантирани от международните закони за човешките права и въпреки това медиите трябва всеки ден да се борят, за да останат бент срещу атаките срещу свободното слово. Като контрол над властта, независимата преса действа като прозорец на обществото, през който се разкриват за обществена оценка злоупотребите, нарушенията, лъжите и преследването на лични интереси от силните на деня.

Според корумпираните правителства, бруталните престъпници и фундаменталистите от всякакъв характер по-добре би било, ако този прозорец непрекъснато стои зазидан.

Вижте Мексико, например, където журналистите са посрещани с насилие и смърт. По-широкият ефект от това е унищожителен. "Атмосферата на страх се разраства и става по-добре да мълчиш, отколкото да говориш за случващото се, когато това се превръща в заплаха", казва журналистът и писател Анабел Ернандес. "Това води до автоцензура, засягаща свободата на волеизявление, а това, от своя страна, се отразява на качеството и задълбочеността на информацията, получавана от обществото. "Ако обществото не знае реалността, която го заобикаля, кой ще може да взима решения?"

Където и да живеете, каквото и да правите, спрете за миг и помислете какво би било обществото ви, ако нямаше медии, които са любопитни до нахалство.

Кой взима решенията вместо вас и колко прозрачен е този процес?

В крайна сметка, затова защитаваме журналистите и свободата на медиите по света.

Интернет безспорно повишава залозите. Контролът и балансът, които действат като контратежест на властта и с които толкова дълго се занимаваха основно традиционните медии, бързо напускат техните параметри.

Интернет кани цензорите в нашите домове - често неволно - и този процес направи свободата на изказването на мнение притеснение за всеки, който се включва в социални мрежи, комуникира по електронна поща или притежава смартфон или таблет.

Или най-малкото би трябвало да се тревожим. Парадоксално, но великата дигитална революция, вкарала ни в наистина в епохата на глобализирана обвързаност, донесе и още един механизъм за контрол, една възможност да се заглушава свободата на словото. Новинарските онлайн медии, въоръжени с опита на печатните издания, може би са по-добре подготвени да водят тази битка. Но готови ли сме ние като хора?

И в интернет, и извън него, новите предизвикателства или познатите заплахи са не по-малко шокиращи. Всяка година събираме данни за убити журналисти, затворени служители в медиите или заплашвани издания, тормозени или финансово задушавани до момента, в който трябва за затворят врати.

Преди всичко на 3 май с тъга си спомняме за колеги, преследвани заради работата си, особено онези от тях, убити при изпълнение на служебния си дълг.

Този "дълг" не е просто осигуряването на новини. Тяхната работа - по природа рискована, понякога опасна и винаги искрена - се простира отвъд заглавията, превърнали се в неволни техни некролози. Тяхната работа показва колко важна е вярата в един принцип на демокрацията, който се демонстрира от всяка статия, снимка или репортаж.

Това е принципът, зад който ние стоим гордо. На този принцип се основава нашата индустрия и чрез него съществува журналистиката.