Д-р Красимир Събев, трети в листата на ГЕРБ за кандидат-депутати от 22-ри МИР Смолян |
Д-р Събев, първо явяване Ви е на този "изпит" за парламента. Натрупа ли се вече умора от срещите в кампанията?
Не бих казал умора. Напротив, много съм ентусиазиран. Срещите с хората ме зареждат, обогатяват ме. По-отблизо се виждат реалните проблеми на хората, осведомяваш се от първоизточника и разбираш как се отразява на хората управлението. Чуваме какви са очакванията към нас като кандидати за народни представители и като политическа сила.
Как комбинирате ангажиментите си на зам.-директор на МБАЛ-Смолян, анестезиолог, управител на новото дружество "Девин Мед" с кампанията?
Това го чувам като въпрос вече няколко пъти. Имам чувството, че не всички могат да си представят, че един енергичен човек може да бъде полезен на много фронтове. Ако всички са ентусиасти и имаш волята да се бориш на няколко фронта, имаш енергията, ти само можеш да бъдеш полезен.
Защо се съгласихте да участвате в тази битка с ГЕРБ?
През последните години видях, че ПП ГЕРБ наруши монопола на политическото управление. Допреди ГЕРБ да влезе в парламента, едни и същи хора се изреждаха в управлението и допринасяха полза повече за себе си и много по-малко за народа. Аз не съм член на ГЕРБ, но тази политическа партия има визия, желание за промяна и желание да помага на хората животът им да стане по-добър.
Най-сериозните проблеми в здравеопазването кои са според Вас?
На първо място бих поставил проблемът с липсата на лекари. 20 години държавата нехаеше за лекарите. Имаше нулеви години за специализация. Самият аз попаднах в тези нулеви години, когато работиш, но не можеш не специализираш. А нашата професия е специфична - след като завършиш 6-годишното си обучение по медицина, са нужни 3, 4 или 5 години, за да се изградиш като специалист. Пропускът от тези години сега се отразява. Кадровият проблем тепърва ще се усеща още повече. Другият проблем е в малките болници, които години наред са били лошо управлявани и натрупали дългове. Всички знаем най-близките до нас примери - девинската и рудоземската болница. Не може една община да си позволи да не "забележи" как болницата й потъва, трупа 1,6 млн. лева дълг, които впоследствие стават 1,8 млн. лева и не взема никакви мерки. Аз се притеснявам, че една по-обстойна проверка ще покаже, че сумата на дълга е още по-голяма. Сега се използва предизборното време с опит да се извиват ръцете на държавата, бих казал и моите. От мен се изисква да ходя да търся пари, с които да погасявам старите задължения. Когато обаче поисках списък на кредиторите, за да опитаме с евентуално да се разберем с тях за разсрочване на плащанията, такъв списък не беше ми предоставен. Просто се очаква държавата наведнъж да даде 1,8 млн. лева на кмета на Девин и той да разплаща. Имам опасения, че това са неизяснени дългове. Според мен там има и икономически, и политически интерес. Там е нужна една много солидна проверка доколко всичките суми са дължими. По тази тема разговарях с инспектора на АДФИ, който проверяваше ДКЦ-то в Смолян, а е проверявал и болницата в Девин. Инспекторът се беше хванал за главата. Каза, че отишъл да проверява, но открил, че единият ден фактурите били наводнени, друг ден пък изгорели без никакъв протокол от пожарната, че там е възникнал пожар. В крайна сметка не се знае какво е купувано, какво е харчено. Няма никаква яснота. Болницата междувременно е прехвърлена на фалиралото дружество покрай последната нова година. И сега много кредитори искат да вземат сградата на парчета. Според мен реалният дълг са заплатите и осигуровките на персонала, защото тези хора 9 месеца са работили и техните заплати са отивали незнайно къде. Във всеки случай не където трябва – при работещите.
Има ли опция за справяне с недостига на кадри?
ГЕРБ извървя правилните стъпки за специализантите. Облекчиха се условията за специализация. Фактът, че в смолянската болница има 15 специализиращи млади лекари, е доказателство. Надявам се след време част от тях да останат да работят в региона.
Становището ви относно евросредствата в здравеопазването и доколко може да се разчита на тях?
Това са пари, които болниците не могат да заделят от собствените си бюджети. Те са търговски дружества, в тях се пресмятат приходи, разходи, инвестиции и т.н. И със средства от европейските проекти може да се осигури свеж ресурс за лечебните заведения. Ето, в смолянската болница влизат наведнъж 7,5 млн. лева. Това е прекрасен вариант да се осигури модерно оборудване, да се направят ремонти, които не биха били възможни със собствени средства. Когато проектът се реализира докрай, ще можем да се похвалим с една високо технологична болница. Проектът на МБАЛ - Златоград за 2 млн. лева също е одобрен. На МБАЛ-Девин е бил даден шанс за проект за 4 млн. лева, но той е проигран. В МБАЛ - Мадан през следващия програмен период може да се направи ремонт и доставка на оборудване, за да може и тя да се обнови. Областта ни е планинска, с труден достъп от едно населено място до друго, а в добре оборудвани и добре обзаведени болници хората могат да получат качествено медицинско обслужване.
Дали сте "за" или „против” държавните субсидии за общинските болници в отдалечени райони?
Аз съм "за" тези субсидии, но според мен те не се харчеха правилно. За болници, които трупаха задължения, каква е гаранцията, че дадените от държавата пари ще отидат по предназначение!? Ето ви отново примерът с Девин. Там не са получили субсидии през 2009 и 2010 г., а са трупали дългове 10 години подред. Къде са отишли тогава тези субсидии, които държавата е давала!? Нали са били предназначени за дофинансиране!? Нужен е малко по-завишен контрол. От срещите, на които ходя, виждам, че доста хора не правят разлика между общинска и държавна власт. А когато една болница е общинска, общината трябва да се грижи и да следи изкъсо какво става в нея. Нерядко има финансови схеми между общинския кмет, управителя на болницата и председателя на ОбС. В Девин точно това се е получило - срастване между управителя на лечебното заведение и общинската власт.
Тоест, субсидиите да се отпускат на общински болници с доказано добро управление, така ли?
Да. Това е замисълът. Маданската болница например няма дългове, запазени са лекарите и те получават достойно заплащане. Това е пътят - оцеляване в конкурентна среда. Ако правилно се управлява, болницата съществува, ако не - фалира. И това се отнася за всички сфери, не само в здравеопазването.
Вие имате пряко наблюдение в работа с прогнозни бюджети на болниците. Те трябва ли да останат?
С тези прогнозни бюджети има лек проблем, но това е опит за контрол от страна на държавата, за да не се злоупотребява. Болничните заведения се финансират чрез изпълнение на договорени с касата клинични пътеки. И ако няма лимит, има вероятност от заиграване, от неправилно оползотворяване на тези средства. Бюджетът за здравеопазване в държавата е ограничен. Как може разходите за здравеопазване да са неограничени!? Това е нелогично. Регулацията е нужна. Виждате, че навсякъде се тръби за източване на каса, за злоупотреби с клинични пътеки. За да не се стига дотам, е нужен контрол. И според мен това е формулата - здравната каса да контролира качеството на здравната услуга, хоспитализациите, изписването на пациенти.
Опонентите ви критикуват за лимитите на направленията. Ако тази регулация бъде премахната, какво ще последва?
Аз не знам дали някой от опонентите ни би се съгласил да се премахне контролът, защото липсата на регулация означава липса на контрол. Трябва да се проучат обаче по-стриктно потребностите на пациентите, за да не се ограничава достъпът на хората до здравни грижи.
Коя политическа сила е направила най-фаталните грешки в сферата на здравеопазването от началото на прехода досега?
Всички партии, управлявали до 2009 г., не са осъзнали, че липсата на специализация е фатална грешка, не е осъзната също нуждата от подкрепа за лекарите. Виждате, че в медиите непрекъснато се търси изкупителна жертва. Не се говори за подвизите на медиците, за тежките дежурства, за спасените човешки животи. Това е нещото, което и медиите дължите на съсловието, а също и на обществото.
Самият Вие какви ангажименти поемате пред хората?
Ангажиментите, които поемам, са в здравеопазването. Казвам, че ще работя за подобряване на достъпа до здравни услуги. А пътищата ги очертах - максимално скъсяване на времето за специализация, подобряване на материалната база, защото без лекари и без добра апаратура, здравеопазване трудно се прави.
Как си представяте лечебните заведения в нашата област, ако ГЕРБ спечели изборите?
Коренна промяна в предоставянето на здравната услуга няма как да се случи. Но ще заработи болницата в Девин. Все си мисля, че когато отшумят предизборните страсти, здравият разум ще надделее. Ще се намери начин тази сграда да се даде за лечебно заведение, ще се осигури нова апаратура. Амбицията ни е да се подобрят условията за практикуване на медицина в България, за да запазим младите лекари, които завършват. През втория мандат на ГЕРБ в областта ни ще има три високотехнологични болници – в Смолян, Златоград и Мадан. И една на път да стане такава – в Девин.
Пресцентър на ПП ГЕРБ