Снимка: www.facebook.com/depechemode

Ако има нещо трудно в това да опишеш концерт на Depeche Mode, то е, че той няма паралели с каквото и да било друго – нито като музика, нито като визия, нито като усещане. А то беше специфично. 

Миналата вечер те осъществиха второто си гостуване в България, а то беше чакано с не по-малко нетърпение от първото преди седем години. Донякъде причината за това е и отменянето на концерта през 2009 г., когато вокалистът Дейв Гахан беше диагностициран с рак - пореден житейски удар за него, но който също като предишните, вариращи от тежко детство до тежка зависимост, изглежда в момента като напълно овладян и победен. 

Огромната енергия, която струеше от тях не само напълно компенсира за случилото се преди четири години. С присъствието си за тези 2,5 часа те като че ли преобразиха дъждовната и политизирана София насред (доскоро) разрушаващия се стадион "Локомотив". А около него от сутринта имаше фенове, голяма част от които подготвили листа с надпис "We vote for you", масово вдигнати при излизането на групата. И тези над 20 000 души, които бяха решили да "гласуват" за Depeche Mode, не останаха излъгани в очакванията си, нито с подменен вот.

Организираното от "София мюзик ентърпрайсис" събитие, започнало с половинчасово закъснение при отварянето на вратите, се откри от младата британска група F.O.X. Band, които следват Depeche Mode на голяма част от датите им в Източна Европа. Подгряващите групи традиционно имат проблем, когато публиката е съсредоточена изцяло към героите на вечерта, тъй като често тя остава сляпа за усилията на другите. Но в случая тези на триото бяха напълно оценени. До голяма степен заради позитивното и енергично излъчване на Мици Фокс, чийто глас звучи като трениран с години слушане на Кейт Буш и Siouxsie & The Banshees. 

С настъпването на 21 ч. Дейв Гахан, Мартин Гор, Андрю Флечър, дългогодишните тур музиканти на групата Питър Гордино (кийборд, бас китара) и Крисчън Айгнер (барабани, синтезатори) като че ли промениха нещо във въздуха още в секундите преди излизането си. 

"And if you stay a while / I`ll penetrate your soul / I`ll bleed into your dreams / You want to lose control / I weep into your eyes / I make your vision see / I`ll open endless skies / And ride your broken wings", пеят Дейв Гахан и Мартин Гор в откриващата Welcome To My World, първа и в новия албум Delta Machine, а думите като че ли се сбъдваха с изричането им.

Колкото и да е трудно с 33-годишната им история, като че ли групата намери магически начин да обхване почти всичките си периоди и то с еднаква тежест – от отделилия ги през 1981 г. от дълбоката английска провинция първи поп хит Just Can`t Get Enough през меланхоличните късни 80-те и размирни за групата 90-те до актуалния Delta Machine, отбелязан още с Angel, Should Be Higher, синглите Heaven и Soothe My Soul, а Goodbye на ужким закри концерта преди биса от пет песни. 

В сетлиста присъствие имаха три песни, които не са изпълнявани от повече от десетилетие – Barrel of a Gun, Black Celebration и изсвирената в баладичен вариант Halo. Традиционните соло изпълнения на Мартин Гор включиха Higher Love, неизпълнявана от 20 години, приглушилата стадиона When The Body Speaks от недооценения Exciter (2001) и Home, чийто финал беше изпят от целия стадион под диригентството на Дейв и Мартин. Очакваният финал с Never Let Me Down Again беше и очакваната кулминация на концерта, който се луташе между всякакви емоции, но същевременно премина престъпно бързо.

Към първите редове трябва да се добави и още нещо, което също е част от особеността на Depeche Mode. Няма специални ефекти и сценични мащаби, които да направят това с публиката, което 51-годишният Дейв Гахан (или Гаан, ако предпочитате) може да направи само с поглед и лукава усмивка към нея.