Предсрочните избори 2013 хвърлиха тежко съмнение върху начина за правене на избори от 1990 година насам. Тук говоря за начина на провеждане - както на кампанията, така и на Деня за размисъл и самия ден на вота. Спекулациите ще продължат, а съмнението в достоверността на този демократичен акт, обезверява допълнително хората. Резултатът е унизително ниската избирателна активност - половината от български граждани не отидоха до урните, а около 20% от останалите не прескочиха 4%-ия праг. На практика в българското Народно събрание ще бъде представена волята на около 30% от българските граждани.
Не беше чут гласът на протеста и така в парламента попаднаха четири партии от статуквото, които нямат способността да донесат промяната, която хората търсят. Ние от Единна народна партия, въпреки усилията си, нямахме възможност да извисим силен глас, за да научат хората, че има вариант за промяна на модела. На други места шумът на парите заглуши шепота на съвестта. Едно е ясно – от тези избори не спечели никой. От тази патова ситуация или ще вървим към програмно правителство, съставено от абсурдни множители под черта, или наесен отново отиваме на избори.
Станахме свидетели на класически опит да се приватизира гневът на хората и отново корпорациите да се възползват от него. Умишлено политическият часовник беше пуснат да върви малко по-рано и малко по-бързо. Обществените процеси, които ферментират, се движат малко след този политически часовник. Убедена съм, че хората са започнали да се преориентират и все по-ясно да правят разлика между партиите, обслужващи корпорациите и тези, които обслужват гражданите. Защото имаше партии, като нашата, които носеха духа на новото, но нямаха средства, за да успеят. И имаше партии, които имаха средства, но хората просто не ги харесваха, защото вече ги бяха виждали. Нито едните, нито другите влязоха в парламента.
Аз съм горда, че съм начело на партия, която е решена да работи за хората. Битката за достойнството ни на граждани, за икономическия ни суверенитет и за изтръгването на мафията от тялото на държавата, продължава. Ние не сме от тези, които се отказваме и ще продължаваме да се борим и да растем – по чист и морален начин.
