В Турция винаги има две истини. Най-малко две. За една част от турците истината гласи, че Ердоган е Спасител. За другите истината е, че той е автократ. Ердоган разделя страната си на два лагера - една твърде опасна игра.

На площад Таксим в Истанбул и по улиците на много други турски градове истината гласи: Ердоган ограничава нашите граждански права, управлява през главите ни и се опитва да ни наложи неговия религиозно-консервативен морал. Това е истината на десетките хиляди демонстранти, които от седмица насам излизат по улиците и площадите въпреки полицейските палки и сълзотворния газ. По данни на турския Лекарски съюз в стълкновенията са били ранени най-малко 4 хиляди души, а трима са убити. Официални данни за броя на задържаните няма.

В истанбулския квартал Касъмпаша, където е отрасъл Ердоган, както и в други "благоприлични" квартали на Истанбул и в селските райони на страната истината е друга: хулигани разбиват градовете ни, изпълнявайки вероятно наставленията на опозицията или на някакви чужденци. Тези хора са обявили война на исляма и хулят единствения достоен политик. И ако полицията пипа твърдо, то е защото няма друг избор - тя е длъжна да реагира така.

Бащицата Ердоган

В Касъмпаша и по селата живее твърдият електорат на Ердоган - онези 50 процента от турските избиратели, които преди две години осигуриха победата на неговата Партия на справедливостта и развитието. Тогава тя събра почти двойно повече гласове от опозиционната Народно-републиканска партия. Именно тази широка подкрепа дава основание на Ердоган да управлява така, както сметне за добре. Той е човекът, който еднолично решава всичко - независимо дали става дума за строежа на някой мол или пък за преговорите с кюрдските сепаратисти. "Трудно ми е да удържам моите 50 процента да не излязат и те на улицата", заяви Ердоган, когато започнаха протестите. Думите му прозвучаха като заплаха. Опасна заплаха.

В Касъмпаша е мирно и тихо, навсякъде се веят знамена в цветовете на управляващата партия, а отегчен полицай седи пред караулката - тук протести няма. В Касъмпаша хората застават твърдо зад Бащицата Ердоган. Няколко преки по-нататък петима мъже седят на пластмасови столчета, пият чай и обсъждат събитията от последните дни. За тях не Ердоган е проблемът - той е един от тях, защото е израснал в техния квартал. Петимата мъже са убедени, че протестите са организирани от опозицията. Като тях мислят и онези десетки хиляди привърженици на Ердоган, които посрещнаха своя премиер при завръщането му от Африка с уверението, че ако се наложи, са готови да умрат за него.

Никой друг политик не поляризира Турция така силно, както Ердоган - човекът, тръгнал от бедняшкия квартал и издигнал се чак до върховете. Човекът, който оряза властта на военните, започна реформи и даде тласък на икономиката. Мнозина в Турция са му благодарни за новото благосъстояние, с което ги е дарил.

Има обаче един основен проблем: Ердоган възприема всяка критика като нападка срещу личността му, всяко чуждо мнение като заплаха, всеки протест като саботаж. Той се разправя с всеки свой опонент, обвинявайки го в терористична дейност. В актуалната класация на "Репортери без граници" за медийната свобода Турция е наредена след страни като Ирак и Русия.

Армията на разочарованите

Много от протестиращите не оспорват заслугите на турския премиер, но искат едно просто нещо: гласът им да бъде чут. "Много хора гласуваха за Еродган, защото видяха в него човек с либерални възгледи. Сега обаче са разочаровани. Това важи най-вече за хората с висше образование и за представителите на средната класа", казва един от хората на площад Таксим.

Експресно проучване на университета в Истанбул показа, че 90 на сто от демонстрантите са на улицата именно заради авторитарния стил на управление на Ердоган, заради полицейското насилие и ограничаването на гражданските свободи.

Социолозите твърдят на свой ред, че ако днес в Турция се проведат избори, Ердоган отново би спечелил. Включително поради това, че опозицията е твърде слаба. В тази връзка много хора се надяват, че протестите ще родят ново политическо движение, което да предложи смислена алтернатива на Ердоган. Защото с 50 процента той може да управлява. Но с 50 процента не може да се прави революция.