Находки от каменно-медната епоха ( V – ІV хилядолетие пр.Христа), античността ( ІІ – ІV в.) и средновековието ( ХІ – ХІІ в.) показва във фото-предметна изложба Регионалният исторически музей в Смолян. Временната експозиция на тема „Археологически проучвания в басейна на река Горна Арда“ бе открита в рамките на тържествата „Любимият Смолян“ по повод 18 юни, Празника на единния град Смолян. В нея са представени резултатите от частичните разкопки, извършени от музейните археолози Дамян Дамянов и Николай Бояджиев в двете късноантични и средновековни крепости - в местността Турлука над Смолян и при Проходната пещера край село Кошница, както и в пещера Улея по поречието на Горна Арда. Реставрирани са 22 керамични съда.
Археологическите изследвания са документирани във фототабла, като голяма част от дейностите са реализирани от музея в родопския град, участник в трансграничния проект "Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие" на община Смолян и гръцката община Самотраки през 2011 и 2012 година. Проектът се финансира по Програмата за европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013 година.
„С тази изложба се отчитаме пред обществеността за нашето участие в проекта”, обяви директорът на музея Таня Марева.
Автор на изложбата е Дамян Дамянов, научен ръководител на обектите, а зам.-научен ръководител бе Николай Бояджиев. На двете крепости край Смолян и Кошница преди тях са работили Никола Дамянов и Атанас Киряков. Експозицията ще остане в музея до септември, а археолози и историци се надяват,че тя ще привлече и туристите към живописните местности, в които са открити експонатите. През това лято община Смолян продължава дейностите по проекта с консервация, реставрация и социализация на двете крепости.
Крепостта край Кошница първоначално е била светилище, а след това е използвана през всички следващи епохи, обясни Дамян Дамянов. Първите керамични съдове са открити през 2008г. в мечата бърлога „Улея“ от пещерняците от Клуба по спелеология и екстремен туризъм „Мурсалица“ Алекси Коджебашев и Александър Инев.
Нокти от праисторическа мечка, обитавала проучваната пещера.
Намерените кости, зъби, нокти на няколко мечки и останки от тревопасни животни говорят, че труднодостъпната пещера е била мечо леговище през различни епохи, а освен това е служила и за скривалище на хора. Доказано е човешкото присъствие през каменно-медната епоха, античността и средновековието с откритите нож с ръкохватка от кост с пирографска украса „птиче око“, кости от 2 кози, желязна хлопка, мотика, 10 звена от верига. Входът на пещерата е разположен на 1044 м надморска височина, на 100 м над коритото на Арда. Всички сталактити от двете зали, достъпни за хора, са счупени от основи и изнесени.
От Смолянската крепост днес са съхранени стени до 2,50 м височина, някога военна византийска, а по-късно българска крепост, охраняваща комуникациите по Централния античен трансродопски път. Подобни са функциите и на втората крепост край село Кошница, върху Проходната пещера, откъдето се наблюдавало трасето на античния Централен трансродопски път.
