Под нея вече са се подписали Мирослава Тодорова, Еми Барух, Даниела Доковска, Нели Куцкова, Михаил Екимджиев, проф. Евгений Дайнов, Явор Гърдев, проф. Ивайло Дичев

Журналисти, учени, писатели, правозащитници, еколози и режисьори се подписаха под Харта за разграждане на олигархичния модел на българската държава и възстановяване на върховенството на закона.

Текстът беше разпратен до медиите днес, като се подчертава, че става въпрос за независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона.

В хартата се казва, че протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна са били мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България.

"Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения договор и на тотално дискредитиране на държавните институции. Затова протестиращите граждани ясно и категорично изразиха своето несъгласие да продължат да наблюдават безропотно и безучастно симулацията на публичен ред и на демократични процедури.

Назначаването на г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС не беше нито случайно, нитогрешка и затова доведе до кулминация на общественото възмущение и погнуса. В неговата кариера и публичен образ се синтезират всички патологични процеси, довели до унизителното и привидно безизходно положение на България днес", се казва в текста.

"Казусът "Пеевски" оголва задълбочаващото се обземане на политическата система, медиите, правосъдието, националната сигурност и банковия сектор от мрежа на скрити зависимости, която не признава върховенството на закона и разделението на властите, изпразва институциите от демократична легитимност и подменя обществения интерес с корупция и морална разруха. Не е случайна грешка на симулативния политически модел иназначаването на Волен Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Изригването на масовата нетърпимост е така изразително и защото бяхме свидетели на пълната негодност на държавните институции да реагират адекватно и в обществен интерес на епизодичните осветявания на задкулисните властови отношения в България. Публичното огласяване на разговорите с участието на бившия премиер Бойко Борисов, началника на митниците Ваньо Танов, бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов не доведоха до правните последици, които биха настъпили във всяка цивилизована страна при огласяването на подобни уличаващи факти. Общественото възмущение има тази безпрецедентна сила и заради множеството сблъсъци на всеки от нас с реалността на завладяването на нашата държава от олигархията.

Ситуацията е извънредна и изисква зряла гражданска консолидация около базисните ценности на демокрацията. Въпреки че едва ли ни допускат до цялата истина за това кой конкретно и как вземаше решенията извън публично видимите сфери в годините на прехода, можем достатъчно добре да осъзнаем разрушителните последици за държавата и собствения ни живот от срастването на олигархията с властта, от подмяната на ценностите. Независимо от това каква беше непосредствената причина за всеки от многобойните скандали в управлението през последните години – некомпетентност, недобросъвестност, груба криминалност или симбиоза между тях, моментът е решителен и изисква много повече от лична почтеност и добросъвестно упражняване на професия. Налага се да положим общо и координирано гражданско усилие за точно и честно определяне на състоянието на демокрацията у нас, за дефинирине на основните пречки пред функционирането на държавата и за очертаване на план за тяхното отстраняване, за налагане на върховенството на закона и реабилитиране на автентичното парламентарно представителство", е записано в хартата.

Предлага се създаването на експертни групи, които да изработят законодателни предложения за изменение на изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност; да изготвят програма за разпределяне на правомощията между спецслужбите; концепция за управление на публичните средства; програма с конкретни мерки за защита на медийната свобода; да представят законодателни предложения за укрепване на независимостта на съдебната власт.

Предлага се и създаването на обществена комисия с участие на юристи и общественици, които са заслужили обществено доверие, за обобщаване на всички анализи, за провеждане на собствено проучване и за диагностициране на състоянието на демокрацията у нас. "Така ще си дадем шанс да научим истинските имена на процесите и лицата, които са ги направлявали в годините на прехода", пише в хартата.

Под нея са се подписали Мирослава Тодорова, Еми Барух – журналист, Даниела Доковска, Цветозар Томов, Красимир Кънев, Нели Куцкова, Михаил Екимджиев, Атанас Чобанов, Тома Белев, проф. Евгений Дайнов, Христо Комарницки, Явор Гърдев, проф. Ивайло Дичев и др

Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава

(Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона)

Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна бяха мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България. Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения договор и на тотално дискредитиране на държавните институции. Затова протестиращите граждани ясно и категорично изразиха своето несъгласие да продължат да наблюдават безропотно и безучастно симулацията на публичен ред и на демократични процедури.

Назначаването на г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС не беше нито случайно, нито грешка и затова доведе до кулминация на общественото възмущение и погнуса. В неговата кариера и публичен образ се синтезират всички патологични процеси, довели до унизителното и привидно безизходно положение на България днес.  Казусът „Пеевски” оголва задълбочаващото се обземане на политическата система, медиите, правосъдието, националната сигурност и банковия сектор от мрежа на скрити зависимости, която не признава върховенството на закона и разделението на властите, изпразва институциите от демократична легитимност и подменя обществения интерес с  корупция и морална разруха. Не е случайна грешка на симулативния политически модел и назначаването на Волен Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Изригването на масовата нетърпимост е така изразително и защото бяхме свидетели на пълната негодност на държавните институции да реагират адекватно и в обществен интерес на епизодичните осветявания на задкулисните властови отношения в България. Публичното огласяване на  разговорите с участието на бившия премиер Бойко Борисов, началника на митниците Ваньо Танов, бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов не доведоха до правните последици, които биха настъпили във всяка цивилизована страна при огласяването на подобни уличаващи факти. Общественото възмущение има тази безпрецедентна сила и заради множеството сблъсъци на всеки от нас с реалността на завладяването на нашата държава от олигархията.

Ситуацията е извънредна и изисква зряла гражданска консолидация около базисните ценности на демокрацията.  Въпреки че едва ли ни допускат до цялата истина за това кой конкретно и как вземаше решенията извън публично видимите сфери в годините на прехода, можем достатъчно добре да осъзнаем разрушителните последици за държавата и собствения ни живот от срастването на олигархията с властта, от подмяната на ценностите. Независимо от това каква беше непосредствената причина за всеки от многобойните скандали в управлението през последните години – некомпетентност, недобросъвестност, груба криминалност или симбиоза между тях, моментът е решителен и изисква много повече от лична почтеност и добросъвестно упражняване на професия. Налага се да положим общо и координирано гражданско усилие за точно и честно определяне на състоянието на демокрацията у нас, за дефинирине на основните пречки пред функционирането на държавата и за очертаване на план за тяхното отстраняване, за налагане на върховенството на закона и реабилитиране на автентичното парламентарно представителство.

Дотук достъпната информация и собственият ни опит ни позволяват да обобщим като отправна точка за бъдещата си активност следното:

– Държавното управление трайно се е отчуждило от своите легитимни основания, от интереса на гражданите.

– Корупцията се е превърнала в основно съдържание на властовите отношения и основен мотив за участие във властта.

– Държавата не просто претърпява неуспех в борбата с престъпността, тя сама генерира безнаказана престъпност.

– Публичните сфери функционират като непотистки мрежи от тайни общества и корпоративни картели.

– Службите за сигурност подхранват олигархията икономически от държавно-частни схеми за контрабанда, разпространение на наркотици, пране на пари, източване на бюджетни и европейски средства и завладяват все по-цялостно държавната власт, медиите и обществения живот.

– Съдът е поставен в слаба, уязвима позиция чрез последователно укрепване на зависимостта му от политическо и икономическо влияние, нелегитимно овластяване на административна номенклатура и толериране на корупционни лобита.

– Контролните и правоохранителните органи участват в многогодишното поддържане и укрепване на негласен консенсус за границите на безопасната им дейност, които не бива да прекрачват. Това позволява на хората, които носят пряка отговорност за срастването на престъпността с държавата да остават безнаказани, затруднява разкриването на истината за действителните политически и икономически фактори, изградили плутократичния модел на държавата в последните 23 години. По правило управляващите се разследват едва когато загубят властовите си позиции и дори когато задкулисните цели съвпадат със законните, съвпадението не работи за върховенство на закона. (Последен пример – променената позиция на прокуратурата по отношение на това дали прочитането на данни, получени чрез СРС, от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от парламентарната трибуна представлява престъпление.)

– В медиите се утвърди практика на заобикаляне на определени теми и факти, което осуетява възможността гражданите да получат достатъчно информация, за да си изградят обща картина за реалното състояние на държавата, а оттам и за личните си перспективи и политически възможности за въздействие и съпротива.

– Икономическата и финансовата системи са организирани на картелен принцип. Липсата на правна сигурност на едрата собственост, на изпълнението на договорите и превръщането на държавните органи в инструменти за рекет задушава независимото предприемачество и подчинява стопанската дейност на нуждата от осигуряване на протекция. Това захранва корупцията и деморализира гражданите, които претърпяват личен крах, защото срещу залога да осигурят препитание за себе си, семействата и работниците си са принудени да поддържат системата, която ги подтиска и от която се възмущават.

– В държавната администрация, силите за сигурност и сред магистратите се утвърждава културата на зависимост и подчинение – на отместването на погледа, на пасивността и очакването да дойде и твоят ред да направиш услуга, за да се появи новото очакване – плутократичната мрежа да ти “върне” услугата, като ти осигури израстване в своите рамки и структури. Този модел осигурява и мълчанието на замесените, което пък е част от механизма на възпроизводството му. Дори когато отделни нейни членове биват „жертвани” заради обстоятелствата (напр. в “случая Марковска”), механизмите за зависимост и лоялност се оказват достатъчно ефективни, за да осигурят мълчанието на “пожертваните”.

– Политическата система функционира като клирингова територия на всички тези области, в които съществува олигархичният модел – там се преразпределят властовите ресурси и потенциали, така че плутокрацията да осигури съществуването си и в следващия политически цикъл при продължаваща имитация на публичност и демократичност. Формите на фасадна демокрация служат за легитимация на статуквото пред международните наблюдатели, а същевременно затрудняват демаскирането и разобличаването на скритите властови центрове.

Все още не знаем цялата истина за функционирането на този модел. Не можем да я научим, без да извършим обстойно и системно интердисциплинарно проучване на всички споменати процеси и елементи на модела, в който не искаме да продължаваме да живеем. Засега обективните факти ни дават възможност да обобщим като отправна точка, че при всички положения става въпрос за алтернативен модел на социална организация, проникнал в недрата на болното ни общество и бутафорната ни демокрация. Този модел се инкорпорира в динамична неформална мрежа от по-малки мрежи, осигуряващи разпространението на необходимия корупционен етос, генериращи нови членове и изграждащи ефективни механизми за политическо възпроизводство – чрез поддържане на лоялност, зависимост, страх и обезкуражаване у гражданите, че промяна е възможна.

Това, което знаем обаче, е достатъчно за избора на стратегия за борба с плутократичния режим – вместо фокусирането върху еднократно усилие за обезглавяването му, олицетворявано от повтарящите се масови надежди за един спасител (Симеон, Борисов, Цацаров и пр.), трябва да възприемем тактиката на мобилизация на малки групи в ключовите сектори на вкореняване на режима (правосъдие, медии, служби за сигурност, финансов сектор, партийна система) и изработване на конкретни програми с конкретни мерки, които да наложим чрез локални активистки кампании по предизвикване на олигархията в отделните области – „отдолу нагоре” в система от координирани усилия.

Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват, че моделът на добре осъзнат активизъм може да бъде изненадващо ефективен по отношение на самодоволната, но трудноподвижна плутокрация. Същото се отнася за правозащитното и екологичното движения, които постигнаха в рамките на опорочената държава непренебрежими подобрения на законодателно и практическо равнище в полза на правата на човека и върховенството на закона.

Както никога досега, днес в обществото ни се е натрупала критична маса на интуитивно осъзнаване на това състояние и силна непоносимост към него. Откъслечното (само)разкриване на олигархията и обществената реакция са безпрецедентен шанс за нас. За първи път след присъединяването на България към ЕС можем да се обединим около една голяма национална цел – да възстановим държавността чрез процес на постъпателно и планомерно изработване и изпълнение на подробен план за разрушаване на сегашния модел и за установяване на демокрацията и върховенството на закона. Това изисква реформа на сферите, които крепят властта на олигархията и я снабдяват с ресурс да обезвластява държавните органи, както и на сферите, които са призвани да утвърдят върховенството на закона.

За тази цел е необходимо

1. Създаването на експертни групи, които:

= да изработят идейни програми и конкретни законодателни предложения за изменение на изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност така, че да бъде гарантирано автентичното политическо представителство на гражданите.  По този начин ще се даде време и реална възможност на политическите сили, които претендират да осъществяват действителна политическа дейност, да мобилизират собствения си ресурс за активно участие и за заявяване на собствените си идеи за излизане от кризата на държавността.

= да извършат пълен комплексен анализ на съществуващото законодателство по отношение на възможностите на полицейските и други служби за злоупотреба с гражданските свободи и права, да изготвят обща идейна програма за разпределяне на правомощията между службите, за координация помежду им и контрол.

= да изготвят концепция за управление на публичните средства така, че да бъде обезкървен настоящият модел на отглеждане на олигархията от държавата.

= да изготвят програма с конкретни мерки за защита на медийната свобода – чрез разкриване на източниците на финансиране, формулиране на добри управленски практики, развитие на разследващата журналистика като осъзнат приоритет и налагане на общите етични стандарти.

= на основата на постигнатото досега да представят законодателни предложения за укрепване на независимостта на съдебната власт.

Всички експертни групи ще представят като начало на дейността си описание на конкретиката на плутократичния модел в отделните публични сектори от критично значение за неговото съществуване и демонтаж: политическа система, съдебна власт, сектор сигурност, медии, финансова система.

2. Създаване на обществена комисия с участие на юристи и общественици, които са заслужили обществено доверие, за обобщаване на всички анализи, за провеждане на собствено проучване и за диагностициране на състоянието на демокрацията у нас. Така ще си дадем шанс да научим истинските имена на процесите и лицата, които са ги направлявали в годините на прехода.

За целта е нужна настоятелна доброволческа работа в общественото пространство и политическия живот за осъзнаване на тази нова голяма национална цел и кризисната спешност на нейната решителна реализация. Необходима е постоянна активистка кампания за публично атакуване на всички проявления на плутократичните мрежи в съответните сектори с инструментите на либералната демократична публичност и закона. Така едновременно ще стесним територията на режима и ще вдъхнем живот на институциите, законите и демокрацията си.

С настоящата харта ние – юристи, социални учени, журналисти, активни граждани, независимо от политическата си ориентация, се обединяваме около ценностите на европейския хуманизъм и демокрацията, от разбирането, че човешко достойнство може да има само когато има действено върховенство на закона, гарантирано от независим съд, и от решимостта да реформираме страната си.

С това свое волеизявление ние искаме да създадем перспектива за националните усилия и да споделим своята увереност, че от нас зависи да живеем смислено и почтено в демократична държава, която осигурява на гражданите равни възможности за реализация и еднакво третиране от закона.

Всеки, който подкрепи хартата, самоопределя себе си като препятствие пред разрастването на модела – с ясната си публична позиция и активност, които ще препречват неговото функциониране.

Призоваваме към разпространяване на този текст и присъединяване към него!

Христо Иванов – юрист
Мирослава Тодорова – юрист
Еми Барух – журналист
Петя Владимирова – журналист
Даниела Доковска – юрист
д-р Румен Петров – преподавател по социална работа
Цветозар Томов – социолог
Таня Маринова – юрист
Весислава Иванова – юрист
Красимир Кънев – правозащитник
Маргарита Илиева – юрист
Юлиана Методиева – журналист
Нели Куцкова – юрист
Марин Бодаков – поет и журналист
Емилия Недева – юрист
Антоанета Цонева – застъпник за честен и свободен изборен процес
Борислав Белазелков – юрист
Полина Паунова – журналист
Михаил Екимджиев – юрист
Георги Атанасов – юрист
Асен Генов – блогър
Атанас Чобанов – журналист
Тома Белев – лесовъд
проф. Антоний Тодоров – политолог
Светослав Терзиев – журналист
Атанас Атанасов – юрист
Емилия Дворянова – писател
Андрей Ангелов – юрист
Биляна Гяурова-Вегертседер – юрист
Живко Георгиев – социолог
Пролет Велкова – журналист
Румяна Червенкова – журналист
проф. Евгений Дайнов – политолог
Йонко Грозев – юрист
Борис Митов – журналист
проф. Дончо Хрусанов – юрист
Росен Босев – журналист
Христо Комарницки – карикатурист
Елена Енчева – журналист
Зорница Христова – преводач
проф. Ангел Калайджиев – юрист
Деян Кюранов – политолог
Явор Гърдев – режисьор
Манол Пейков – издател
доц. Светла Маргаритова-Вучкова – юрист
проф. Ивайло Дичев – културен антрополог
Валентин Траянов – преводач и издател
проф. Георги Каприев – философ
проф. Огнян Герджиков – юрист
Рада Смедовска – юрист
Иглика Трифонова – режисьор
Веселин Стойнев – журналист
Спас Спасов – журналист
Лилия Христовска – журналист
Мирела Веселинова – журналист
Нери Терзиева – журналист
Людмил Тодоров – режисьор
Иван Бедров – журналист
Диана Андреева – специалист по икономика на културата
Иван Бакалов – журналист
Веселина Седларска – журналист
Копринка Червенкова – журналист
Лили Маринкова – журналист
Петко Цветков – еколог
Емил Спахийски – журналист
проф. Георги Дюлгеров – режисьор
проф. Марина Капацинская – музикант
Татяна Ваксберг – журналист
Силвия Великова – журналист
Весислава Антонова – журналист
Явор Дачков – журналист
доц. Кристиан Таков – юрист
доц. Георги Арнаудов – композитор
Иван Бедров – журналист