Едни от най-оборотните са програмите за временна заетост. Миналата година дори се разбра, че трябвало рушвет за назначение. |
Офертите за работа в Хасковско са кухи или пък по тях не се плаща. Това твърдят хасковлии регистрирани в Бюрото по труда на запитване, защо при наличие на свободни работни места, не кандидатстват за тях. Хасково един от лидерите по безработица в страната със среден процент между 12 и 13. Към момента пък в хасковска община, има 54 свободни места, при това с минимални изисквания. Цифрите обаче не преливат една в друга. „Как ви звучи кредитен администратор? Гордо? Накрая се оказва че трябва да обикаляш улицата за да предлагаш заеми на хора при кожодерска лихва, а заплащането е % от събраните заеми. Трябва и да се правиш на мутра“ коментира хасковлия пожелал анонимност. Мъжът е малко над 30-те и декларира, че е готов да работи всичко, стига да се плаща.
Бизнесът обаче контрира, че няма подготвени кадри. Например, широко търсят занаятчии, пък няма. Професионалистите заварчици, бояджии, фрезисти кофражисти и др. обаче вече са в чужбина. Следващите по степен на майсторлък пък предпочитат да работят на частно. Тях оферти от по 300-400 лв не ги изкушават.
Това което изкушава обикновено е кухо, тоест не се плаща обещаното. „Или пък обещаните пари се бавят по 2-3 месеца“ коментира шефът на Бюрото по труда Тянко Кондов. „Градът ни е малък и веднага се разчува, после и злато да предлагат фирмите-все тая“.
Има оферти, които пък звучат повече от съмнително. Например се търси главен счетоводител. Не са посочени основни отговорности. Не се искат езикови умения или такива за работа с компютър. Трябва да си висшист в „науките за общество, бизнес и право“. С опит от 2 до 5 години. Заплата не е обявена. Направо да си представиш как един врял и кипял счетоводител /нали трябва да е главен?!/ ще хукне да кандидатства по такава оферта.
Звучи като анектод, но хората не искат да са даже началници. Никой не ще да е шеф-отдел в митница Свиленград, въпреки полулегендарния статут на професията митничар. Преди време пък в Бюрото по труда отлежаваха с месеци 3 оферти за директори в Свиленград, с примамливи заплати, близки и над хилядарката.
Не само в Хасково е така. Тухларна в Кюстендил „канела“ с 800 лв заплата, без изискване за ценз и квалификация. Търсят се цели 45 души, но не ще ни един. „Обикновено се работи два пъти повече от обявеното или пък официално си на 4-часов работен ден. Доплащат ти парите в бял плик, но в един момент спират и ти не можеш да си ги поискаш тия пари, защото те не съществуват“ обясни схемата хасковлия работил известно време по подобна „оферта“.
Обяснението на работодателите е лаконично и пределно ясно: на хората не им се работи, нито искат да научат занаят. За неквалифицираните работи било често явление някой да поработи месец-два и след като събере някой лев - да духне. Търсенето е за „малко работа и много пари“, а ако не може и двете-поне малко работа.
Това обаче едва ли е цялата истина. 3000 от регистрираните на борсата в страната са заминали на гурбет, само за първото полугодие на тази година. 733-ма са се цанили за селскостопанска работа в Испания, над 1000 като строители в Израел. Повече от 170 са в Германия в сферата на хотелиерството или ресторантьорството и като домашни помощници. Посочените сфери в никакъв случай не са „малко работа - много пари“, по скоро обратното. Но нашенци предпочитат да правят компромис с чуждестранните, вместо с българските работодатели.
Интересно защо.
Г.Христов