Един от вечните въпроси е защо сме на Земята.
Напоследък учените все повече се обединяват около тезата, че ние сме тук, за да страдаме. Всъщност Земята на практика се явява Адът и колкото повече грешки допуска една човешка душа в своя земен път, толкова по-често тя се връща тук чрез силата на прераждането.
Обикновено душата не осъзнава веднага какво се случва, когато напусне тялото. Трябват й 40 земни дни, за да се осъзнае. В този период тя все още е свързана със земния си живот, своите роднини и всичко, което е правила на земята.
Някои души дори отказват дълго време да приемат, че вече не са в човешко тяло. Това обаче неизменно се случва рано или късно.
Шокиращото и доста неприятно е, че се оказва, че всички ние всъщност сме лоши. Ако не бяхме такива, нямаше да бъдем тук. Затова този свят се води грешен. Колкото повече си бил привързан към земните блага, толкова по-трудно ти е да свикнеш на живота в Отвъдното. Затова трябва да обръщаме по-голямо внимание на духовната си страна, докато сме на земята, защото в противен случай душата ни ще страда след смъртта на тялото и ще се прераждаме вечно.